Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

— По-добре убийте и мен. — Кроули изведнъж възвърна спокойствието си и погледна Флеминг. — Защото ще свидетелствам, че я застреляхте хладнокръвно.

Болд се изсмя на глас. Флеминг го последва. Двамата се смееха, а пистолетите им продължаваха да са насочени към главата на Гайдаря от Хамелин. Изведнъж и двамата престанаха и го погледнаха сериозно.

— Ти, глупаво лайно! — занарежда Флеминг. — Аз съм ченге! — Погледна Болд. — На мен не ми е позволено да убивам хора безразборно, колкото и да ми се иска понякога.

Лицето на Кроули се разкриви от изненада.

— Само я зашеметих. С лявата си ръка. Не се целех в нея. Ще се събуди след двадесет минути.

Кроули промърмори нещо. Накрая думите проникнаха до съзнанието му.

— Вие ме измамихте?

— Каквото повикало, такова се обадило — отвърна му Лу Болд.

Дафни обикаляше около масата в стаята за разпити подобно на ястреб около змия. Болд бе сключил сделка с Хейл, който си извоюва правото да извърши ареста на Шевалие в Ню Орлиънс, като заслугите за това бяха приписани изцяло на ФБР, в замяна на което обеща да не споменава и дума за двете нощи, които бе прекарал в ареста на летището.

След като Шевалие бе тикнат във федерален затвор, Кроули получи своя съдебен защитник в лицето на едно младо адвокатче, което изглеждаше на около осемнадесет години и не знаеше как да се държи с жена като Дафни. Беше уплашен както от външния й вид, така и от мощното й присъствие и самоконтрол. Кроули не му обръщаше никакво внимание, съсредоточил цялото си внимание върху Дафни. Освен това си позволи да направи някаква забележка относно самоконтрола. Тя продължаваше да обикаля, променяше стратегията си на действие, търсеше отправни точки. Това й доставяше неимоверно удовлетворение. Дафни живееше за моменти като този.

И макар че бе изключително съсредоточена върху предстоящата задача, тя се улови, че трябва насила да изтласква от съзнанието си мисълта за Оуен Адлър, който я бе поканил на вечеря във „Фор сийзънс олимпик“. Беше споменал, че ще празнуват, но тя интуитивно очакваше нещо повече. Може би президентския апартамент. Пръстен на лявата ръка — същия пръстен, който му бе върнала преди година. Животът й се движеше като в спирала и тя беше сигурна, че този завой щеше отново да я събере с Оуен. Но не сега , помисли си тя и се застави да насочи отново мислите си към мрачната стая и към жалкото подобие на човек, който седеше окован до масата.

— Ако това обикаляне ви помага да успокоите нервите си — спокойно се обади Кроули, — моля, продължавайте. Когато решите, че сте готова, ще се радвам да поговорим. Ако това е някаква демонстрация от ваша страна — вие можете да се движите свободно, докато моите глезени са оковани — откажете се! Вече съм преживявал това. Аз зная къде отивам. Но вие знаете ли? Изглеждате добре, но не сте женена. Имате тяло и лице, по което мъжете лудеят, но нещо ви пречи да изградите сериозна връзка. И аз съм готов да се обзаложа, че това нещо сте вие самата . Вие сте си най-лошият враг, нали? Мъжете никога не са достатъчно добри за вас, така ли е? Никой от тях не може да се сравнява с добрия стар татко, нали? И се боим да ги заведем у дома, нали?

Тя трябваше да предвиди тази реакция от един измамник с неговия интелект — той познаваше човешката природа и знаеше къде да удари, без изобщо да се замисли; това при него ставаше инстинктивно. Тя се бе приготвила за сблъсък с похитителя, но не и с човека Кроули. Мислено се наруга заради този пропуск. Дафни искаше признание; не можеше да допусне процесът да зависи само от улики, някои от които бяха компрометирани от поведението на петимата помощници на Болд.

Тя заговори.

— Гайдаря от Хамелин беше заловен. Предварително си знаел, че ти и съпругата ти ще бъдете заловени, ако продължите с похищенията. Могли сте да спрете, но не сте го сторили. Поведението ви направо ме очарова.

— Разбира се, че ви очаровам. Вие каква сте? Психарката на полицията? Не сте детектив, нали? Не притежавате тяхното отношение. Вие сте любопитна. А детективите смятат, че всичко им е известно. Разбира се, че съм ви интересен. Ние двамата с вас си изкарваме прехраната, като се взираме в душите и умовете на хората. Хм? Единствената разлика е, че аз наистина виждам какво има там. А вие? Вие сте аматьорка.

Дафни му се ухили, макар и не от сърце. Тя се досещаше за тайните на хора; а този мъж пред нея сякаш ги знаеше предварително. Изобщо не говореше за отвличанията и другите си престъпления, а постоянно насочваше разговора към Дафни. Тя пък искаше да изтръгне признанието му.