Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

— Чист е! — изкрещя Болд.

— Тръгвай!

Болд бързо претърси долния етаж на къщата. Проверяваше всяка стая, всеки шкаф, всяко затворено помещение, което му се струваше достатъчно широко, за да побере двегодишно момиченце.

— На първия етаж няма нищо — докладва той, застанал до вратата. — Остава да проверя втория етаж и сутерена.

— Тук няма никой — обади се Роджър Кроули. Лицето му бе плътно притиснато към дъските на пода. — Кои сте вие? Какво искате? — Убедително представление. Измамникът си оставаше измамник.

— Млъквай! — изрева Флеминг. — Горният етаж! — изкрещя той по посока на Болд, неспособен да се избави от навиците си на командващ офицер.

Болд изтича обратно в кухнята, която вече бе претърсил, откри тясното стълбище и се затича нагоре, като взимаше по две стъпала наведнъж. Горе имаше две тесни спални с обща баня. Три гардероба, скрин, зелен метален куфар. Болд провери най-напред гардеробите. Не смееше да диша, макар че сърцето му заплашваше да изхвръкне от гърдите му. Хващаше дръжките на вратите, но не смееше да отвори, защото се страхуваше от онова, което можеше да открие вътре.

— Откри ли нещо? — долетя отдолу гласът на Флеминг.

Той завъртя дръжката и дръпна. Празно.

В съседната стая бе същото.

Изправи се пред огромния куфар. Бе разследвал местопрестъпления, на които бяха намирали жертвите, натъпкани в куфари. Обикновено жени. Сгънати. Малтретирани и измъчвани. Мъртви. Не искаше да види дъщеря си по този начин; не би могъл да я намери в такова състояние. Това беше гледка, която един баща не би могъл да преживее. Той коленичи и подуши около куфара. Кедър — като полъх на свеж въздух. Отвори куфара: одеяла.

— Чисто — изкрещя той и се запъти направо към сутерена.

В малкия килер, осветен от една-единствена гола крушка, имаше перална машина и сушилня, които бяха виждали и по-добри дни, инструменти, работен плот, няколко счупени велосипеда, сгъваеми столове и цяла колекция от кукли. Ако момичетата бяха прекарали много време в това помещение, сигурно си бяха поиграли с тези кукли. Сърцето му се сви и той отново долови дишането си — бавно, като на умиращ човек.

Заизкачва се с мъка нагоре по стълбището, отпуснал безжизнено ръката, в която държеше пистолета си. Прекоси всекидневната, приближи се до входната врата и насочи пистолета към главата на Кроули.

— Къде е дъщеря ми? — попита той. Гласът му трепереше, очите му пареха.

Кроули се сви от страх, видял насоченото към него оръжие.

— Болд — сухо поясни той. — Аз съм Болд. Сара е дъщеря ми. — Той огледа стаята, без да сваля пистолета от главата на Кроули. — Седяла е в този стол — продължи той, — докато жена ти е заснемала филма.

— Можем да се споразумеем — предложи Кроули. — Размяна.

— Размяна? — изкрещя Флеминг и ужасният му вик смрази кръвта на присъстващите.

— Моята съпруга … Нашата свобода срещу момичетата.

— Твоята съпруга? — изрева Флеминг. — Ей сега ще видиш една размяна. — Той пусна косата й, направи една крачка към заложницата си, насочи пистолета към главата й и дръпна спусъка.

Лиза Кроули политна назад и се свлече на тревата.

— Неее! — изкрещя Кроули, опита се да се надигне от пода, но се озова точно срещу пистолета на Флеминг. Заплака, тялото му се разтрепери и се сгърчи на пода.

На Болд обаче не му беше достатъчно да наблюдава как този човек страда и се гърчи като червей в краката му. Той натисна спусъка и куршумът се заби в пода само на няколко сантиметра от главата на Кроули.

— Къде… е… дъщеря… ми?

Флеминг препречи цялата врата с огромния си ръст. Пистолетът му бе насочен право в главата на Кроули.

— Искаш размяна значи? Твоят живот срещу дъщерите ни. Но времето ти изтече, приятел. — Той се поколеба. — Ако вярваш в господа, по-добре ще е да му кажеш сбогом… или пък здравей.

— Дом! — изкрещя Кроули. — Исусе Христе, вие я убихте!

— Дом? — почти едновременно възкликнаха Болд и Флеминг.

— Твоята — той погледна Флеминг — е в Сан Диего. Дом за изоставени деца. — После погледна Болд. — Твоята е в Сиатъл. „Капитол хил“. Дом за бездомни деца. Предадохме ги на системата — вашата система. Знаехме, че няма да се сетите да ги търсите там.

Болд вдигна пистолета и го допря до дясното ухо на мъжа. Ръката му затрепери и цевта затанцува по главата на Кроули — по сляпото око, по ухото, по черепа. Сара е била в града през цялото време, само на няколко преки от сградата на полицията. Семейство Кроули се беше възползвало от същата система, която им бе отказала правото на осиновяване.