Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Болд направи ляв завой и подкара с умерена скорост, за да не събуди нечии подозрения. Огромен платан, засаден твърде близо до къщата, разпростираше дебелите си клони над малкото хълмче. Болд все още се намираше на около петстотин метра от къщата, но интуитивно знаеше, че зад дървото има голям прозорец, а стените на всекидневната са боядисани в бледожълто. Познаваше още разположението на мебелите в стаята, знаеше и името на човека, който предпазливо бе заключил всички врати и който копнееше да види как един кафяв таурус спира на алеята пред къщата, а една жена се измъква иззад волана. Той щеше да остане разочарован тази нощ. Мъжът, който стоеше на пост край прозореца. Таурусът нямаше да дойде.

Болд продължи по пътя си с намалени светлини, приковал поглед върху пътя, забранил си дори да поглежда към къщата вляво. Беше видял всичко, което можеше да се види отвън.

Сега трябваше да влезе вътре и за целта му трябваше Лиза Кроули. Жива.

Болд се затича през полето, окъпано в лунна светлина, към самотния хамбар в далечината. Стеблата на обезглавените цветя влизаха под крачолите на панталоните му, обувките му прогизнаха от влагата, натежаха от лепкавата кал и сякаш станаха десет пъти по-тежки. Той се спря, остърга уханната пръст от краката си, като се изплеска целия с кал.

Когато стигна до хамбара, се ослуша. Надяваше се да чуе гласа й, да долови някакъв звук. Посрещнат от всеобхватна тишина, той изпадна в пристъп на отчаяние. Уверен беше, че единствената карта, с която разполагаха, бе животът на Лиза Кроули, сигурен бе, че съпругът й щеше да е готов на всякаква сделка, за да спаси съучастницата си от мъчения и смърт. Флеминг очевидно бе прибягнал до оръжията.

Болд провери и трите врати, които успя да намери в мрака. Накрая се принуди да похлопа на огромната дървена врата, посивяла от годините. Флеминг сигурно имаше нещо като шпионка, защото веднага свали дървеното резе и отвори вратата, без да произнесе нито дума. Болд влезе вътре и замръзна на място.

Блед лъч от електрическо фенерче, закрепено на предната гума на един трактор, осветяваше средата на хамбара и един голям четириъгълен стълб, който поддържаше сеновала. Голият гръб и задникът на Лиза Кроули, осветени от фенерчето, изглеждаха като голямо парче телешко месо, закачено във фризера. Дрехите й бяха разпръснати по пода и стъпкани в мръсотията. Флеминг бе прекарал белезниците през ръждясал клин, забит в големия стълб доста над главата й, и бе разтегнал тялото й до такава степен, че пръстите на краката й едва опираха в пода. Главата й висеше на една страна и Болд виждаше само частта от лицето й, която бе наранена и подута от катастрофата.

Той бавно се приближи до нея. Флеминг бе свалил лепенката и бе напъхал бельото в устата й. По този начин тя можеше да издаде някакъв звук, ако решеше да говори, а Флеминг щеше просто да оцени информацията, измъквайки гащите от устата й. Ако останеше недоволен от чутото, щеше отново да ги затъкне в гърлото й. Яркочервените следи от допира на противошоковата палка просветваха зловещо край гърдите й, на бутовете й и задната част на бедрата й. И още дузина по останалата част от тялото й.

— Облечи я — нареди Болд, отвратен от мъжа до него.

— Тъкмо загряхме…

— Тогава аз ще го направя — прекъсна го Болд и се приближи до жената. — Намерих къщата. Намираше се точно там, където смятах. Шофьорът очевидно е взел обедната си почивка в Ла Конър. Минал е край къщата малко след обяд и понеже не е изпълнявал поръчка, маршрутът не е вписан в разписанието.

Извади бельото на жената от устата й и й рече:

— Сега ще ти помогна да се облечеш. Малко ще те повдигна. — Мина зад нея и пъхна ръце под потните й мишници.

— Остави я. — Флеминг държеше пушката в дясната си ръка с насочена към пода цев, но никой от присъстващите не можеше да пренебрегне присъствието й. Очите му блестяха като на човек, изгубил напълно способността си да разсъждава нормално. Отмъщението бе забило хищните си зъби в душата му, той бе почувствал сладостта му. И искаше още.

— Намерих къщата — повтори Болд.

— В такъв случай тя не ни трябва — заяви Флеминг. — Отдръпни се.

Болд продължаваше да поддържа жената, която притискаше голия си гръб към лицето му.

— Сега ще я сваля — рече той.

Флеминг зареди пушката — звук, твърде познат за всяко ченге.

Болд я повдигна още малко и вързаните с белезници ръце на Кроули се освободиха от клина. Тя кръстоса ръце пред голите си гърди, осеяни с белезите от електрошоковата палка, а после се отпусна на мръсния под, уплашена от насочената към нея пушка. Болд напъха бельото в ръцете й и клекна пред нея, поставяйки тялото си между жената и Флеминг.