Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Болд обмисли и възможността да повика на помощ колегите си от отдел „Специални операции“ на полицейското управление на Сиатъл, както и отряда за бързо реагиране, но не беше сигурен дали се осмелява да остави съдбата на Сара в чужди ръце.

Ако се опиташе да проникне в къщата, но по някакъв начин издадеше присъствието си, Сара автоматично се превръщаше в заложница. Така че от огромно значение бе да се знае къде точно се намира Кроули. Всички останали съображения оставаха на заден план. Местоположението на този човек определяше степента на заплаха по отношение на дъщерите им. Болд заобиколи постройката и се появи в другия й край — тук разполагаше с по-добра видимост както към кухнята, така и към всекидневната. И двете стаи все още изглеждаха празни.

Роджър Кроули, Гайдаря от Хамелин, беше някъде на горния етаж и се спотайваше в мрака.

Болд измъкна клетъчния си телефон, натисна бутона „SEND“ и изчака докато се увери, че телефонът звъни. След три позвънявания затвори.

Само няколко секунди по-късно светлините на автомобилни фарове се показаха иззад ъгъла на четиридесетакровото поле и колата бавно пое нагоре по хълма. Болд се притисна към влажната дървена стена на навеса и зачака.

Флеминг спря колата на алеята, застлана с чакъл, и бързо угаси двигателя и светлините. Болд осъзна неочакваното предимство, което притежаваха: клоните на огромното платаново дърво, разпрострели се пред прозорците на втория етаж, изцяло скриваха алеята от погледа на евентуалния наблюдател. Кроули спокойно можеше да си помисли, че таурусът с ранената му жена е пристигнал току-що.

През стената на къщата Болд чу стъпките на Кроули, който забързано слизаше от втория етаж, използвайки някакво стълбище в задния край на къщата. Очевидно се бе хванал на въдицата им. Той бързо премина през кухнята, после влезе във всекидневната. Болд се показа малко по-напред, опитвайки се да го види по-добре. Мъжът се появи за миг до най-отдалечения прозорец. После се скри. След малко Кроули се появи отново на входната врата, отвори я съвсем малко и изпружи врат, за да види тауруса, който всъщност не беше там.

Децата сигурно бяха на горния етаж, където не съществуваше рискът да бъдат забелязани от някой любопитен турист. Освен това бяха подръка на Кроули, който стоеше на пост в мрака. Хукнал да посрещне жена си, той просто бе пропуснал да прикрие фланговете си.

Болд побърза да се възползва от грешката му.

Той се спусна наляво, приведе се и се затича през наскоро окосената морава, която го омая със сладкия аромат на свежа трева. Внимателно изкачи трите стъпала пред задния вход на къщата и залепи лице към стъклото. Наблюдаваше Кроули, който на свой ред бе съсредоточил цялото си внимание върху алеята и паркираната кола. Сърцето му биеше като обезумяло. Личицето на Сара се мержелееше пред очите му. Усещаше и присъствието на Лиз редом с него. Искаше му се да изрита вратата и да хукне нагоре по стълбите към втория етаж. Стиснал оръжието си в ръка, той обаче продължаваше да стои като замръзнал на мястото си, прилепил око към мръсното стъкло на прозореца.

Чу затръшването на една от вратите на колата. Прехвърли пистолета в лявата си ръка и избърса потната длан на дясната си ръка в крачола на панталона. После отново прехвърли оръжието. Чу затварянето на още една врата, последвано от звучния глас на Флеминг. Кроули изпълни нареждането на Флеминг и широко отвори входната врата. На светлината, струяща от къщата, Болд видя Флеминг, който вървеше през моравата и водеше Лиза Кроули пред себе си. Държеше я за косата, допрял дулото на пистолета си до дясното й ухо.

Болд изрита задната врата, хвърли се на кухненския под и насочи пистолета си към Роджър Кроули.

— Вдигни ръцете си така, че да ги виждам! — кресна Болд.

Кроули замръзна неподвижно. Болд повтори командата още по-високо с надеждата, че дъщеря му може да познае гласа му и да дойде при него.

Кроули вдигна ръце и преплете пръсти над главата си.

— Хвана ли го? — провикна се Болд.

— Държа го — отвърна Флеминг. — Лягай с лице към пода, кучи сине! Ръцете точно зад главата!

Роджър Кроули, Гайдаря от Хамелин, се срина на пода.

Болд се изправи и се спусна към него. Флеминг бе насочил пистолета си към входната врата и стискаше за косата коленичилата и окована с белезници Лиза Кроули.

Отникъде не идваха коли.

Болд опипа мъжа, но не откри никакви оръжия у него. Не носеше дори и джобно ножче. Дафни бе излязла права и в това отношение: семейство Кроули си вадеше хляба с измами, но ненавиждаше и се ужасяваше от насилието.