Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

— Облечи се. Побързай — тихичко й нареди той.

Тя започна да се бори с дрехите. Болд вдигна лилавата рокля. Флеминг бе откъснал ръкавите, за да може по-лесно да я свали от тялото й. Болд й помогна да я облече, а през цялото време усещаше върху себе си черното дуло на пушката. Завърза едно откъснато парче от роклята около шията й, за да прикрие голите й гърди.

Обърна се към Флеминг и заяви:

— Ние тръгваме. Тримата заедно. Отиваме да измъкнем дъщерите си.

— Не.

— Тя е единствената ни възможност за сделка. Ако ще я убиваш, изчакай поне да си върнем момичетата обратно. Не рискувай живота им заради някакъв резултат, който никога няма да можеш да изравниш.

Болд се зачуди какво ли би направила Дафни в подобна ситуация. Тя чудесно разбираше хората като Флеминг на този свят, помисли си той. После изведнъж си даде сметка, че Флеминг все пак е ченге и той също го разбира не по-зле от Дафни. Погледна го и попита, макар предварително да знаеше отговора.

— Колко години имаш?

Флеминг го изгледа неразбиращо.

— В Бюрото. Колко години?

Мъжът като че ли изведнъж изтрезня.

— Колко агенти, бели и цветнокожи, се учат от теб? Вземат пример от теб?

— Спести си приказките. Пусни я и се отдръпни.

— Ако изпразниш това оръжие в главата й, никога няма да стигнем до къщата. В един такъв район? Забрави за това! Шерифът ще пристигне още преди да сме стигнали до колата. — Думите му като че ли проникнаха до съзнанието на Флеминг. Болд доближи Кроули още повече до себе си. Посочи различните оръжия, които Флеминг бе подредил върху една бала слама, и нареди: — Събери ги. Може да имаме нужда от тях.

Кроули се облегна с цялата си тежест върху него. Беше много изтощена, а изтръпналите й, подути от висенето крака се подгъваха под тежестта на тялото й. Болд обърна гръб на Флеминг и бавно я изведе от хамбара.

Болд, приведен на две, тръгна напряко през полето от обезглавени нарциси. Държеше главата си ниско долу и се надяваше да се скрие от блясъка на лунните лъчи. Ченгето в него знаеше, че той, под една или друга форма, следва пътя, изминат от Анди Андерсън преди няколко седмици. Без да забравя нито за миг злочестата съдба на Андерсън, Болд спираше от време на време и клякаше да си почине и да се прикрие — подобно на плувец, който се потапя в сигурната прегръдка на разпенена вълна. Много трудно бе стигнал до решението да остави Кроули сама в колата с Флеминг, но реши, че този вариант е за предпочитане пред възможността Флеминг да отиде сам до къщата. Стиснал пистолета в ръка и опиянен от жаждата за отмъщение, Флеминг бе като бомба със закъснител. Болд ускори крачка — никой не знаеше кога ще прегори предпазителят на тази бомба.

Топлият нощен въздух носеше обещание за лято и слабия аромат на милионите лалета, разцъфтели около пътя. При по-различни обстоятелства двуетажната къща сигурно щеше да му се стори живописна — окъпана от лунните лъчи, сгушена като в гнездо сред другите постройки. Когато се приближи достатъчно, Болд се прикри в сянката на тези постройки, изправи се в цял ръст и се затича с все сила.

Двамата с Флеминг имаха ред преимущества. Не на последно място бе фактът, че Роджър Кроули очакваше нетърпеливо пристигането на съпругата си. Макар че не беше таурус, при добър разчет на времето и колата на Флеминг би могла да свърши добра работа. Поради тази причина Болд вече бе избрал телефонния номер на Флеминг на клетъчния си телефон и трябваше само да натисне бутона „SEND“, за да проведе телефонния разговор.

Сърцето му блъскаше с все сила в гърдите му — от нервно напрежение и от умората, предизвикана от бързото му изкачване по хълма. Болд се прикри първо зад един навес, после зад друг. В джобовете на сакото си носеше две зашеметяващи гранати и една фосфорна бомба. Флеминг бе задържал електрошоковата палка и пушката.

Долният етаж на къщата бе осветен като на Четвърти юли. Всичките прозорци блестяха, окъпани от светлина. Болд се прикри в сянката на една постройка и внимателно огледа всеки един прозорец поотделно. В задната част на къщата имаше кухня; празна. В предната част — всекидневна; и тя празна. Горният етаж тънеше в мрак. Болд обаче вече знаеше, че Гайдаря от Хамелин предпочита по-високите етажи и наблюдава целта си през малка пролука на спуснатите пердета.

В края на краищата се оказа, че Болд и Флеминг можеха да избират между няколко възможности, но нито една от тях не им гарантираше успех и бе свързана с огромни рискове за дъщерите им. Не разполагаха с таурус. Не им достигаха хора. Време. Единствената им заложница бе толкова изтощена, че бе готова всеки момент да изпадне в безсъзнание. Техният противник, от друга страна, имаше сигурна къща, построена върху малко хълмче, която несъмнено бе укрепена за отбрана и в която се намираха двете най-скъпи за тях същества на земята.