Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

— Ето — рече Флеминг и посочи бялата къща вдясно от тях. — Тук е извършена доставката в единадесет и петдесет и едно. Тази къща, ей там. До дванадесет часа и деветнадесет минути той е изминал…

— Тя е изминала дванадесет мили — намеси се Болд, уточнявайки пола на шофьора на камиона.

— Значи тя се е движила с добра скорост.

— Магистрала 536 — напомни му Болд. — Пратката вероятно е била доставена в без пет.

Флеминг увеличи скоростта, а сърцето на Болд ускори ритъма си. Сара се намираше някъде тук, сигурен беше в това. Дланите му започнаха да се потят, той взе обратно картата и продължи да измерва разстояния, да уточнява имена на улици.

Флеминг погледна часовника си.

— Някъде тук, нали?

— Да. В рамките на следващите пет мили.

— Отново от лявата ни страна.

— Точно така. — Болд стрелна заложницата с надеждата, че ще долови в очите й някакъв признак, че е разпознала мястото, но тя или бе изпаднала в шок, или притежаваше завиден самоконтрол. Болд не видя нищо — самодоволна безизразност, която го накара да се бои, че може и да не се приближават до къщата.

Милите се нижеха една след друга. Нито една от къщите, край които минаваха, не беше с подходяща големина, нито пък имаше дърво пред някой от предните прозорци. А и районите край пътя бяха абсолютно равни, без никакви хълмчета и височинки.

— Това не ми харесва — заяви Флеминг.

— Нито пък на мен — съгласи се Болд.

— Имам предчувствие, че теорията ти издиша — заключи шофьорът и отново погледна в огледалото. — Струва ми се, че напразно си губим времето. — После додаде: — Ще получим отговорите, които ни трябват веднага. Ти може и да не си достатъчно силен, за да го понесеш, но аз съм. Чаках цели шест месеца.

— Нека минем по същия път отново — настоя Болд.

— Защо? Тези къщи дори не са близо до пътя.

— Може да е минала по друг маршрут — рече Болд, опитвайки се да си осигури още малко време. — Може да съм сбъркал нещо. Завий обратно.

Флеминг направи обратен завой, но продължи да кара с висока скорост.

— И да стигне толкова бързо? Не. Избрал си правилния маршрут. Този камион трябва да е карал с четиридесет или петдесет мили в час, за да успее да направи следващата доставка преди дванадесет и двадесет. Твоята теория не е вярна. Майната му на камиона на ФедЕкс — та тя е свидетел , по дяволите! Съучастник! Имаме съучастник на задната седалка и няма сила, която да ми попречи да я накарам да говори. Ако поискам, ще ми разкаже целия си живот.

— И всички шансове за справедлива присъда…

— О, глупости! Да не би на Сара да й пука за присъдата? Ами на теб? Наистина ли честно се опитваш да ми се правиш на бойскаут? Как ще обясниш това на жена си? На Сара? Забрави за това. Добре, опита, но не се получи. И ти искаш да успеем не по-малко от мен. Признай си го. И не даваш пет пари за гадината на задната седалка. Искаш справедливост. Точно като мен. Повярвай ми, справедливост ще бъде въздадена. — Той спря колата. В далечината, огрян от лунната светлина, се открояваше скелетът на някакъв хамбар сред поле от орязани цветя, които без цветовете си приличаха според Болд на дълги редици тънки войничета.

— На мен ми изглежда добре — заяви Флеминг. Извърна глава и погледна Кроули. Изглеждаше почти луд. — Ами на теб?

Флеминг взе ключовете и излезе от колата и по този начин лиши Болд от възможността да открадне колата заедно със заложницата, докато федералният агент се върти около багажника. Непрекъснато си напомняше, че камионът на ФедЕкс не беше теория , а доказателство . Преминаването му край къщата бе записано на видеофилма и по този начин той се превръщаше в неопровержима улика. По време на видеофилма се виждаше още и част от обедната програма на Си Ен Ен; по неоспорим начин бе установено, че кабелният оператор обслужва именно този район. Като се има предвид, че само четири камиона бяха работили в този район на двадесет и пети, а два от тях бяха почивали на обяд, Болд бе решил да съсредоточи всичките си усилия върху маршрутите на другите две коли, за да открие къщата и да си върне Сара. До следващата сутрин Хейл щеше да бъде освободен — ако вече не го бяха пуснали — връзката Шевалие-Кроули щеше да излезе на бял свят, а условията по отвличането на Сара щяха да бъдат нарушени. Той погледна часовника си, после към отворения багажник, а накрая отново сведе очи към разписанието на ФедЕкс. И в този момент проумя грешката си.

Бързо слезе от колата.