Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

— Искам да чуя как си могъл да изложиш на опасност живота на чуждо дете — дрезгаво прошепна Болд.

Флеминг не отговори нищо.

— Ти си им дал моята дъщеря.

— И ще го направя отново, без изобщо да се замисля — призна Флеминг. Включи чистачките на максимална скорост. Дъждът барабанеше твърде силно по покрива на колата и не им позволяваше да мислят.

Болд интуитивно разбра, че след убийството на Андерсън Флеминг бе решил, че единствената форма на справедливост е да убие двамата Кроули. Може би самият факт, че наблюдава такава отмъстителност у друг човек, помагаше на Болд да я изтръгне от собствените си мисли, но той бе повече от убеден, че не желае да участва в това. Смъртта бе твърде лесна разплата за семейство Кроули и за Шевалие. Доживотна присъда с тежък режим в затвор, в който останалите затворници не биха толерирали хора, наранили малки деца, изглеждаше далеч по-подходящо наказание. Болд държеше разплатата с тях да стане по законов път. Както си му е редът. Искаше да изправи Мили Уигинс на свидетелската скамейка, да види Шевалие окован с белезници, да извика Дафни да разкаже за деня, в който Лиза Кроули й бе продала чуждо дете. Вече виждаше логиката, върху която щяха да построят обвинението. И продължаваше да чертае маршрути по картата.

— Е? — попита го Флеминг след малко и наруши монотонното стържене на спирачките и джазовото солово изпълнение, което долиташе от радиото.

— Четири камиона са обслужвали Скагит на двадесет и пети. На обяд двама от шофьорите са обядвали, а другите двама са работили. Единият камион е направил доставка в единадесет и тридесет и седем и още една в дванадесет часа и дванадесет минути. Вторият камион е доставил пратки в единадесет и петдесет и една и в дванадесет часа и деветнадесет минути. Така че трябва да претърсим два участъка от пътя и да търсим къща, построена на малко възвишение, точно пред която има голямо дърво.

— Колко мили са дълги тези два участъка? — попита Флеминг.

Болд направи някои груби изчисления.

— Между двадесет и тридесет.

— Твърде много. — Флеминг се обърна към тяхната заложница. — Ти би могла да опростиш нещата — рече й той, докато я изучаваше в огледалото за обратно виждане.

Но както и Болд, така и Лиза Кроули смяташе, че Флеминг възнамерява да я убие каквото и да станеше от тук нататък. Флеминг бе изиграл картите си твърде рано, без да се замисля за последствията. Ако решеше да им сътрудничи, жената трябваше да пожертва съпруга си. И тя нямаше да проговори — освен ако Флеминг не прибегнеше към изтезания. А по всяка вероятност дори и тогава нямаше да му каже нищо.

На Болд му беше трудно да проумее мотивите на тази жена, не можеше да изпита и състрадание към похитителката на дъщеря му. След като седмици наред бе искал смъртта й, той бе прекарал последния час, разкъсван от терзания, произтичащи от неестествената му връзка с нея — в оформилата се групичка ние срещу него той бе на страната на Лиза Кроули против Флеминг. Но вече нищо не можеше да го изненада; това бе лукс, за какъвто в момента просто нямаше време.

Малкото тухлено градче Маунт Вернън, Вашингтон, разположено почти изцяло на източния бряг на река Скагит, повече от половин век бе изхранвало жителите си благодарение на дърводобива, в резултат на което всички стари дървета бяха изсечени, обелени от кората им и спуснати надолу по бързеите на реката към дъскорезниците.

През зимата реката излизаше извън бреговете си, подхранвана от проливните дъждове или от неестествено за сезона топене на сняг, и принуждаваше жителите на градчето да се борят заедно срещу стихията и да се обединят по начин, по който само едно природно бедствие можеше да ги обедини. Векове наред тези същите сезонни порои бяха застилали заобикалящите реката долини с тиня и плодородни наноси, които обогатяваха и наторяваха почвата по естествен път. Тези почви, комбинирани с въздействието на океанските течения, които допринасяха за сравнително мекия климат в областта, бяха превърнали хиляди акри земя в района в идеалното място за отглеждане на луковични цветя. Наричаха тези места Малката Холандия . Тук се произвеждаха повече лалета от коя да е друга точка на планетата.

Болд следеше малката стрелка на часовника си. Флеминг караше по участъка от пътя, определен от Болд като най-вероятния маршрут, по който бе минал камионът между двете доставки. Флеминг шофираше с пет мили над допустимите тридесет и пет мили в час, защото и двамата познаваха строгата политика на ФедЕкс по отношение на техните шофьори. Тръгнаха от мястото, което върху картата на Болд бе отбелязано с „11:37“, поеха на юг по маршрута, очертан от стрелката върху картата, за да стигнат до мястото, означено с квадратче, в което пишеше „12:12“. Флеминг измина цялото разстояние, макар че Болд предполагаше, че камионът бе изминал поне пет мили преди обедната почивка и поради тази причина ограничи района за щателно проучване до участък с дължина четири мили, който представляваше грубо три четвърти от целия маршрут. Болд вярваше, че за да бъде заснет на видеофилма, камионът е минал край къщата на семейство Кроули именно някъде в този участък от четири мили.