Обикалянето из града, макар и да не им отне много време, изправи двамата необичайни партньори пред сериозни рискове с дългосрочни последици, които включваха дори затвор. Но ченгето у Болд за пръв път от седмици насам бе надделяло над бащата и той лично възприемаше това като прогрес.
Мили Уигинс, облечена със сини дънки и зелена трикотажна риза, бе съвършено различна от деловата жена, която ръководеше дневната детска градина. Тя разтвори чадър над главата си и бързо тръгна надолу по застланата с тухли алея. Поздрави ги отдалеч. Болд й даде знак да се приближи към колата откъм неговата страна.
Уигинс застана до прозореца на Болд, наведе се и предпазливо огледа Флеминг. Болд заговори спокойно.
— Трябва ни само отговор с да или не . Трябва обаче да сте сигурна. Категорична, без сянка на съмнение. Ако изпитвате и най-малки съмнения, бих предпочел да ни отговорите с не . — Той се поколеба. Имаха нужда от основания за повдигане на обвинения в криминално престъпление. Ако не съществуваше такава възможност, Болд се страхуваше, че най-вероятно щеше да се стигне до убийството на тази жена. Странното беше, че не изпитваше никакви угризения при тази мисъл. Той погледна Уигинс. — Знаете, че не сте длъжна да го правите. И никой не ви принуждава насила.
— Разбирам.
— Извинявам се, но не можем да отворим задната врата. Ще трябва да погледнете оттук.
— Няма нищо.
Флеминг включи осветлението в колата и освети жената на задната седалка. Болд отдръпна глава, за да осигури по-добра видимост за Мили Уигинс, която се взира дълго и продължително, без да знае, че от нея зависи бъдещето на Болд. Тя премигна няколко пъти — беше неспокойна заради изискването му да каже да само ако е абсолютно сигурна в себе си. Той самият съзнаваше трудността на поставената й задача, защото безброй пъти бе участвал в подобни разпознавания.
— Залепили сте устата й с лепенка.
— Беше твърде шумна — отвърна Болд.
— Не е много лесно, като не виждам устата.
— Постарайте се все пак.
— Косата е с различен цвят — рече Уигинс. Беше се надвесила точно над Болд и той усещаше лекия мирис на вино в дъха й.
Не й каза нищо в отговор. Чакаше я търпеливо да си припомни. Флеминг все още не бе изрекъл нито дума.
— Да — уверено заяви Уигинс и Болд целия подскочи. Не си беше давал сметка колко по-добре щеше да се почувства след това разпознаване — и не толкова ченгето, колкото бащата.
— Сигурна ли сте?
— Тогава тя беше облечена в униформа, разбира се — отвърна Уигинс, която явно бе приела, че спътникът на Болд е ченге. — Но е тя. — Погледна Болд право в очите. — Това е жената, която взе Сара. Тя е. — После го попита: — Какво е направила?
Кроули понечи да протестира от задната седалка, но не можа да произнесе и звук заради лентата, с която бе запушена устата й. Започна да се гърчи и извива на задната седалка, но бързо се отказа и се успокои.
— Винаги ли завързвате устата им?
— Това няма да го видите по телевизията — заяви Флеминг. Той освободи спирачката и включи на задна. Беше против идването тук и бе отстъпил само защото това бе единственият начин да накара Болд да сподели с него съдържанието на плика, получен от Русо.
Болд подаде глава през прозореца и се обърна към изумената Мили Уигинс, която стоеше на алеята пред къщата си, а дъждът барабанеше по разтворения над главата й чадър.
— Постъпваме така само с най-опасните престъпници — информира я той. После й благодари и затвори прозореца на колата. Фаровете я осветиха и върху вратата на гаража се появи огромната й сянка.
— Видя ли? Изобщо нямахме нужда от нея — раздразнено се обади Флеминг, изтъквайки отново аргумента, който бе повторил безброй пъти. — И без нея знаеше, че си пипнал точно когото трябва.
Мълчаливата ярост на Флеминг плашеше Болд и в момента бе доволен, че мъжът все пак говореше по-малко. По свое собствено признание, в продължение на шест месеца Флеминг бе полагал отчаяни усилия да се добере до Гайдаря от Хамелин, като едновременно с това непрекъснато бе забавял и компрометирал официалното разследване. Сега, когато Болд бе свършил основната работа вместо него, агентът изглеждаше готов да се разправи със семейство Кроули по начина, по който бе постъпил с Андерсън. Целта оправдава средствата. Болд, който разбираше реакциите му и му съчувстваше, изведнъж се оказа в положението да защитава правата на заподозряната и да се чуди до какви крайности е готов да стигне Флеминг и дали и самият той няма да се превърне в жертва, ако продължи да му се противопоставя.
Читать дальше