Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Светофарът се смени и Болд изведнъж бе понесен от потока пешеходци. Избутаха го от другата страна на улицата подобно на пряспа сняг, попаднала в греблото на снегорин.

По-късно щеше да му хрумне, че молбите към Господа често биват удовлетворявани по доста странен начин. Няма никакъв небесен глас, който да го упътва, нито пък насочен божи пръст; съществуваха само необясними съвпадения, които, съвсем случайно, идват след мигове на изречени молитви. Тълпата го избута през улицата, Болд стъпи на тротоара и в този момент видя тауруса, който се движеше бавно пет коли пред него. Можа дори да различи малкото топченце дъвка, което Реймънд бе залепил върху стопа. Кроули.

Зад него се отвори и затвори вратата на някаква кола. Група тийнейджъри задръстиха движението пред него.

Той се опита да ги заобиколи и рязко се блъсна в някакъв друг мъж. Все едно че връхлетя върху тухлена стена. Извини се, но стената не се помръдна от пътя му. Болд отстъпи крачка назад и погледна право в очите — в мъртвите очи — на специален агент Гари Флеминг.

Сбориха се за миг, вкопчени един в друг, но Флеминг беше по-едър и по-силен. Хората ги заобикаляха, без да им обръщат внимание.

— Тези се бият! — изкрещя някакво хлапе.

— Забрави за това! — изрече Болд, който продължаваше да се бори и да се взира в мъглата, опитвайки се да разпознае поддръжниците на Флеминг.

— Това вече е моето разследване — обяви Флеминг и го разтърси с все сила като сърдит родител. — Аз вече оглавявам специалния отряд, не Хил. Получих ръководството в Бойс.

— Това е без значение — възрази Болд. В главата му се въртяха думите, изречени от Хейл. Ако те бяха истина, то Болд в момента се взираше в очите на помощника на Гайдаря от Хамелин. Неговият съучастник . Предател.

Стотици пешеходци вървяха по улиците и повечето от тях изобщо не се притесняваха от лошото време. Таурусът се придвижи още малко напред, дъждовните капки се плъзгаха по фаровете като олио върху вода.

— Ти си под моя юрисдикция — напомни му Болд. — Това е моят град.

Вероятността Флеминг да е получил контрола върху специалния отряд му се струваше малко вероятна, но ако това все пак се окажеше истина, то разследването вече щеше да е в неговите ръце и изходът му щеше да зависи изцяло от него. Болд обаче не можеше да не се гордее с постигнатото в Сиатъл и неговата роля за отбелязания успех.

— Сега ще изпълняваш заповедите ми, лейтенант. Ръководил си не едно разследване и съзнаваш важността на…

Болд успя да освободи дясната си ръка, извади значката и полицейската си карта и ги постави в огромната длан на Флеминг.

— Грешиш.

Флеминг погледна надолу към картата.

— Добър опит. — Той понечи да му върне картата.

Болд вдигна и двете си ръце във въздуха и заяви:

— Изобщо няма да ти преча. Разследването е изцяло твое. — Отстъпи крачка вляво в свободното пространство, което се бе оформило около тях — хората ги заобикаляха като камък по средата на бистър поток. Обърна гръб на Флеминг и колебливо пристъпи напред.

Флеминг извика с цяло гърло, за да надвие шума от заобикалящата ги тълпа.

— Тя прекара рождения си ден в плен.

Болд замръзна на мястото си. Обърна се и рече:

— Не, още не е.

— Стефани — уточни Флеминг, а очите му нервно шареха по лицата на минувачите. — Говоря ти за моята дъщеря.

— Ти не си женен — възрази Болд. — Никога не си бил — уточни той.

Таурусът го привличаше като магнит и не можеше да свали очи от него. Флеминг обаче не беше от хората, с които човек може да разговаря, без да ги гледа в очите. След отвличането на Сара Болд бе проучил личния живот на отделните членове на екипа на ФБР; единствено Хейл бе женен и имаше деца и пак единствено той бе възможният кандидат за информатор на Гайдаря от Хамелин. Сега обаче всичко се обърна с главата надолу. Болд отстъпи и направи още една крачка по посока на тауруса, който се бе отдалечил още по-надолу по улицата. Нямаше да изгуби тази кола. Отново вдигна ръце във въздуха и заяви:

— Ако искаш да ме спреш, ще трябва да ме застреляш, Флеминг.

Последното изявление им отвори допълнително пространство на тротоара.

— Пистолет! — разнесе се нечий пронизителен глас. Тълпите край тях ускориха крачка, но не се разпръснаха, както се бе надявал Болд.

Едната ръка на Флеминг наистина бе пъхната под спортното му сако.

Флеминг започна да обяснява на висок глас:

— Тя е бяла. Моята жена. Не сме женени. Решихме, че един брак няма да се отрази добре и на двама ни. Дъщеря ни беше на две годинки и половина, когато това чудовище ни я отне. — После добави ясно и отчетливо: — Зная за Сара. Искам да кажа, че подозирах нещо такова. Но не бях сигурен. До този момент.