Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Коленете на Болд омекнаха. Раменете му хлътнаха. Сара… Флеминг знаеше.

— Не е възможно — промърмори като на себе си той, докато таурусът продължи да се отдалечава.

Условията, поставени от похитителите, бяха нарушени. Флеминг, предателят, не го притесняваше кой знае колко; Флеминг, жертвата, обаче му се струваше твърде нереален, неистински. Шест месеца в плен? Невъзможно е да се преживее подобно нещо. „Флеминг?“, не спираше да се пита Болд. Нима Хейл го бе излъгал, за да защити собствените си интереси? А може би Флеминг само му хвърляше прах в очите, за да позволи на Кроули да се измъкне.

— Целунете се и се сдобрете — крещеше край тях някакъв пънкар със зелена коса.

Флеминг продължи:

— Изпратили са ти видеофилм, записан на CD-ROM. По дяволите, аз дори не знаех как се работи с тия неща. Видях ги за пръв път в някакъв магазин за компютри. — Погледна го настойчиво. — Как бих могъл да зная такива подробности? Помисли!

Помощникът на Гайдаря също би имал достъп до тази информация. Представяйки се за жертва, Флеминг бе успял да парализира Болд — и вероятно бе целял именно това. Таурусът започна да се движи по-бързо. Ръката на Болд напипа издутината под рамото му, палецът му разкопча кобура, в който държеше пистолета си. Той погледна през рамо.

— Знаеш ли името й? — попита Флеминг. — Жената, която кара колата. Коя е тя?

Добър опит, помисли си Болд. И дяволски убедителен при това. Влиятелният мъж, който разполага с цяла армия от федерални агенти, се представя като наивна и безпомощна жертва.

Флеминг пристъпи по-близо. Болд се огледа, опитвайки се да идентифицира агентите на Флеминг. Очакваше, че те може би го обграждат в момента. Наоколо имаше твърде много хора, за да може да разпознае когото и да било. Флеминг продължи да говори:

— Ако искаш да я проследиш, аз съм с тебе. Но ти и сам знаеш правилата: никакви арести ; в противен случай никога повече няма да видя дъщеря си.

— Зная правилата — отговори Болд. Нямаше вече сили да се съпротивлява. Нямаше и време. Все още имаше шанс да догони тауруса. — Дори им играх по свирката в продължение на няколко дни. — Имаше чувството, че оттогава е минал цял месец.

— Да я проследим и да видим дали децата ни са там — предложи Флеминг. — Само ще я проследим.

За пръв път Болд долови мъка и несигурност в спокойния и винаги уверен баритон на Флеминг. За момент се изкуши да му повярва, което несъмнено бе и желанието на агента.

— Моят екип преследва подменената кола — поясни Флеминг. — Твоите хора също. Но ти ? Тръгнах след теб и след онзи лайнян форд.

Болд отново се огледа. Все още не се забелязваха агенти. Възможно ли бе Флеминг все пак да говореше истината?

Болд заговори уверено:

— Трябва да се отбия на едно място. Зная къде отива тази жена. При жена ми са оставени едни важни документи. Чрез тях ще мога да намеря мястото.

— Глупости! — Самообладанието на Флеминг започна да се пропуква.

— Не са глупости. И Андерсън можеше да ти даде тази информация, ако не го беше убил.

Челюстта на Флеминг потрепери, очите му се втвърдиха, превърнаха се в ледени късчета. Той погледна потока пешеходци край тях — сякаш се чудеше дали да не застреля Болд още в този момент. На улицата. След това мрачният му поглед се спря на Болд, който побърза да обясни:

— Видях те как обезвреди Уайнстейн. Едва не го удуши с лявата си ръка. Андерсън е бил убит по същия начин. Трябваше да се сетя още тогава.

— Аз… то…

На Болд му се искаше Флеминг да извади ръка изпод сакото си, но той не го направи. Болд го изгледа и заяви:

— Щом искаш да застреляш едно ченге в гърба пред неколкостотин свидетели, давай! Направи го! — Обърна му гръб и се затича към тауруса — към Лиза Кроули, заклещена в бавния поток от коли. Дъждът изведнъж се усили.

Флеминг го настигна на стотина метра от тауруса. И двамата тичаха.

— Аз ще се заема с вратата на шофьора. Ти мини от другата страна — разпореди Флеминг.

— Трябва ни жива.

— Зная.

Спрелите коли отново помръднаха напред. Двамата мъже се разделиха. Болд мина зад тауруса и бързо тръгна към дясната предна врата.

— Заключена! — извика той само миг преди Флеминг да залепи значката и пистолета си на стъклото до шофьора.

— ФБР! Отвори вратата!

Колата рязко потегли напред, но спря само след няколко метра, ударила се в задната броня на маздата отпред. Флеминг стреля в задната гума. Хората по тротоара се разпищяха.

Болд остана до предната дясна врата. Удари стъклото с пистолета си. То се напука, но издържа.