Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

— Тя доста често поглежда в огледалото — докладва Грис.

— Намали — заповяда Болд.

— Може да я изгубим.

— Намали! — Болд също забеляза тревожните движения на главата й.

— Тя изпреварва…

— Намали!

Грисулд изостана назад и се намести зад някаква лимузина.

— Не я виждам.

— Млъквай! — раздразнено излая Болд. Стомахът му се бе свил на топка от притеснение.

— Тунел — обяви Грисулд, когато лимузината намали, за да влезе в късия тунел пред тях.

— Това не ми харесва — промърмори Болд. — Не ми харесва! — Техният „Каунтри скуайър“ влезе с останалите коли в тунела.

Болд зърна за миг нечии задни светлини.

— Изход! — изкрещя той на шофьора.

Грисулд рязко изви волана и взе острия десен завой непосредствено след края на тунела. Веднага след това натисна спирачките. Всяка улица, всяко кръстовище бе запълнено с коли, наблъскани броня до броня.

Грисулд го погледна.

— Казах ти, че трябваше да пуснем радиото и да слушаме мача на „Соникс“. Поне щяхме да разберем кога свършва. Кому е нужна тази гадост?

— На нея — отвърна Болд. — Тя прекрасно знае какво прави.

Болд слезе от колата в дъжда, затръшна вратата след себе си и нареди на Грисулд да паркира някъде наблизо — уточни дори ъгъла, на който Грисулд трябваше да го чака.

Болд вече бе убеден, че семейство Кроули така бяха подбрали полета на Лиза, че пристигането й да съвпадне с края на баскетболния мач и сигурното задръстване, което винаги се образува около Сиатъл сентър. Остави една кола в полупразен обществен паркинг и тя ще си стои там незабелязана часове наред. А може би дори дни. Вземи автобус или пък тръгни пеша сред хилядите запалянковци, изпълнили тротоарите… най-сигурният начин да заблудиш преследвачите си.

Кроули беше на по-малко от километър пред тяхната „Каунтри скуайър“, преди да влязат в тунела. Болд съзнаваше, че ако изобщо има някакъв шанс да я открие, той беше сега — в момента — докато и тя, също като тях, е все още притисната от всички страни от движението. Колите пъплеха едва-едва и тя едва ли бе успяла да стигне далеч — беше в една от трите или четирите улички, или пък на някой от двата гаража, които се виждаха пред него.

Ситният дъждец беше като студена мъгла — сива пелена, която като че ли изобщо не правеше впечатление на повечето пешеходци.

Болд пресече пътя на движещите се коли и бе възнаграден със залп от сърдити клаксони. В този момент дяволски му се искаше да не бяха запушвали дупката в стоповете на колата; сега тя би му светила като пътеводна звезда. Болд се огледа вляво и вдясно — безкрайна върволица от коли. Във всяка една посока. Движението на изток обаче беше най-тежко — колите се движеха по посока на I-5. Тези, които идваха от запад, се насочваха право към Сиатъл сентър и попадаха директно в устата на лъва. Болд предпочете да върви направо.

Тротоарите бяха по-препълнени и от улиците, задръстени с коли. Болд си пробиваше път през групите от пешеходци — приятели, познати, цели семейства, които обсъждаха мача и възхваляваха играча, извоювал победата на „Соникс“. Настроението на тълпата бе празнично, че дори и карнавално. Макар в началото да се опитваше да се държи учтиво, Болд скоро изгуби търпение и започна с нокти и зъби да си пробива път сред мелето. Усилията му обаче си останаха без особен успех. Източил шия над главите на заобикалящите го пешеходци, той все пак успя да стигне до ръба на тротоара с надеждата, че може да зърне тауруса.

Баскетболните запалянковци продължаваха да се движат бавничко на групи, но Болд започна да тича все по-бързо и по-бързо, подтикван първо от любопитство, а след това и от отчаяние. Нямаше да позволи надеждата за спасение на Сара да бъде стъпкана от тази тълпа, нямаше да допусне детето му да бъде отписано завинаги. Спусна се сред морето от лакти, колене и шумни ругатни, тласкан от любовта към дъщеря си и от страха от бъдещето. Беше прекарал повече от двадесет години в компанията на жертви и познаваше тяхната съдба. Той обаче нямаше да допусне да се превърне в жертва.

Стигна до кръстовището и погледна първо вдясно, а след това вляво. После повтори процеса отново — вдясно, напред и вляво. Търсеше определени форми и цветове. Изведнъж си даде сметка, че колите му изглеждат еднакви . Толкова малко бяха отликите в цветовете и начините на изпълнение. Ла Моя, роден техник, може би щеше да забележи тауруса и вероятно щеше да го отличи от лексуса, тойотата или нисана… За Болд обаче те се сливаха в хомогенна маса от еднакви на вид превозни средства.