Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

В момента, в който движението замря, един приятен на вид чернокож мъж слезе на платното и се приближи до спрелите автомобили, понесъл парцал и флакон за миене на стъкла в ръка. Продължаваше да ръми. Реймънд напръска предното стъкло на първата кола и бързо го избърса. Заобиколи колата, застана до стъклото на шофьора и очевидно се опита да го проагитира да си купи от препарата, с който току-що бе избърсал стъклото му. Шофьорът на колата го отпрати.

Бяха изминали десет секунди от смяната на светлините. Болд започна да се моли Реймънд да побърза. Сиатълските шофьори бяха печално известни със склонността си да преминават на червено.

Вторият шофьор отпрати Реймънд още преди да е вдигнал парцала си. Той се премести към третата кола, избърса предното й стъкло и шофьорът му подаде някакви пари. Всъщност Болд се запозна с Реймънд по същия начин по време на един такъв неспиращ дъжд — Реймънд му бе предложил някакъв специален разтвор за почистване на предното стъкло, който подобрявал видимостта. Най-странното беше, че препаратът наистина подобряваше видимостта.

Тридесет секунди…

— Побързай! — прошепна Болд.

Кроули махна с ръка, отказвайки услугата, но Реймънд въпреки всичко се приближи до предното й стъкло. Тя отвори прозореца си и той се отказа, като викаше силно:

— Безплатно е! Безплатно! — Мина пред колата, върна се назад по тротоара и потропа по задната й броня, за да се обозначи, че е там. А после, само с едно движение на ръката, достойно за шоуто на прославен магьосник, Реймънд залепи парче дъвка върху дупката, пробита в стоповете на колата.

В същия този момент от другата страна на кръстовището се появи носът на кола, която всеки момент щеше да поеме по Деветдесет улица.

Лофгрийн смени светлините на светофара и колите се понесоха напред.

— Продължавай! — нареди Болд на Грисулд, — но остави онази кола ей там — виждаш ли я? — да се настани пред нас.

— Ясно.

Шофьорът зад тях нетърпеливо натисна клаксона. Старата „Каунтри скуайър“ потегли, но остави Кроули да се отдалечи на една кола разстояние, което мигновено бе заето от колата, намърдала се между тях. Беше тъмна кола — нисан, който по форма приличаше на тауруса. Грисулд едва не се блъсна в задната й броня.

Той натисна клаксона, преди Болд да успее да го възпре.

— Включи шибаните си светлини! — изрева Грисулд.

Шофьорът на колата пред тях сякаш го чу и направи точно това. Задните светлини на колата светнаха и през пробитата дупка се прокрадна ярък лъч бяла светлина.

Грисулд едва сега проумя какво става и се обърна към Болд.

— Ти, хитро копеле! — После додаде: — Той нарочно се приближи толкова много до нас, за да го блокираме…

— Да го прикрием — поправи го Болд.

— Така че останалите коли да не забележат кога пуска светлините на колата. — Шофьорът се ухили. — Единственото, което ще видят впоследствие, е ярката светлина, струяща от пробития стоп. — После попита: — За какво е целият този цирк, между другото?

— Заради едно малко момиченце — отвърна Болд. Затаи дъх в очакване на радиообмена в слушалката да потвърди успеха на малката му уловка.

— Забелязвате ли нещо? — долетя глас по радиостанцията.

— Все още нищо… проверявам в момента… Да, виждам целта пред себе си.

Болд въздъхна с облекчение: проследяващите коли не бяха забелязали размяната.

Придържайки се към инструктажа на Болд, Ла Моя измина една миля, а след това зави надясно по „Роял Броъм“ и мигновено увеличи скоростта. На кръстовището с Четвърта улица щеше да завие наляво и да продължи към Деветдесета. След всеки завой щеше да увеличава скоростта, за да е сигурен, че между него и преследвачите му има достатъчно разстояние, което в тъмнината ще им попречи да видят добре марката на колата.

Кроули, и Болд заедно с нея, се качи на виадукта. Движението ставаше все по-натоварено. Зад тях три автомобила завиха надясно в преследване на разпробитите стопове.

Гас отклони поглед от огледалото за обратно виждане и попита:

— Нещо не разбирам. Тези там не са ли от твоите ?

— Може и така да се каже — отвърна Болд.

— Предполагам, че точно това не ми е много ясно — заключи Грисулд.

Болд се радваше на успеха. В далечината вдясно се показаха блестящите силуети на небостъргачите. Колите по виадукта се движеха почти с шейсет мили в час. Твърде висока скорост за мокрия път, прекалено висока и за самия Болд, но пред себе си вече нямаха пробити стопове и трябваше да карат с нужната скорост, за да не изпуснат тауруса.