Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

— И защо, по дяволите, ти бяха тези цветя, Прахоснико?

Болд внимателно остави букета върху таблото, осеяно с пепел от цигарите на Грисулд.

— Опитай се да погледнеш на това, което правим в момента, откъм приятната му страна — отвърна Болд.

Колата хлътна в няколко последователни дупки по пътя. Двамата заподскачаха и се разсмяха, сякаш се возеха из града за удоволствие.

— В момента сме на колко… две, три мили от светофара на „Ландър“. Трябва ли да направя нещо специално като стигнем там?

Болд чу гласа му, но само като далечен и приглушен звук. Цялото му внимание бе приковано към таблото на колата, където, при всяко подскачане по неравния път, от цветята се ронеше жълт прах — цветен прашец — и засипваше хартийките от бонбони. Болд навлажни върха на показалеца си, докосна прашеца, а после протегна ръката си напред и се опита да фокусира уморените си очи върху него.

— Нарциси — тихо промълви той.

— Ей, трябва да си починеш, човече! — загрижено предложи шофьорът.

— В Скагит има нарциси, нали? — попита Болд.

— Доколкото зная, там отглеждат всякакви цветя.

— Луковични цветя — уточни Болд.

— Всякакви. Цветята са си цветя.

— Не — заяви Болд, сграбчи букета и го разтърси с все сила, подложил другата си ръка под него, за да улови финия жълт прашец, който се посипа от цветята. — В Скагит отглеждат най-вече лалета, а различните лалета имат различен цветен прашец. Не и жълт обаче. Разбираш ли? Едва ли има чак толкова много градини с нарциси. — Това откритие направи разписанието на камионите на ФедЕкс още по-важно за него.

— Остава ни още една миля, може би.

— Продължавай да караш.

Болд се обади на Лиз и я попита дали Тереза Русо е оставила някакви документи за него. Още не бе изрекъл въпроса докрай, когато Лиз го прекъсна и потвърди, че има плик за него от Русо. Между двамата надвисна дълга и мрачна пауза, запълнила мястото на всички неизречени въпроси, която допълнително изостри силното чувство на вина, измъчващо Болд.

— Отбелязахме малък прогрес — рече той. Не можеше да й каже нищо повече.

— Моля се да успеете.

Не беше сигурен дали трябва да й благодари за молитвите, или не. Щеше да му се наложи да научи повече за вярата на жена си, да се научи как да й отговаря. Идеята да прегърне религията и да се превърне в ревностен вярващ, се таеше някъде дълбоко в подсъзнанието му и дори го изкушаваше на моменти. Питаше се обаче дали това е възможно след всичко, което бе видял през годините, през които бе изпълнявал служебния си дълг. Познаваше хора, които го бяха сторили. На някои вярата им помагаше.

Докато старата „Каунтри скуайър“ изминаваше последната миля до Саут Ландър, Болд си даде сметка, че се намира в състояние на мълчаливо бдение; това не беше чистата вяра, която Господ изисква от чадата си, а опит да осъществи връзка с нещо… с някой по-силен и властен от него, да потърси подкрепа, да спечели увереност в успеха на онова, което бе замислил. Не беше изрекъл истинска молитва, но се опитваше…

— Това ли е Ландър? — попита Болд и посочи светофара, който се виждаше в далечината.

— Това е.

Болд позвъни на Лофгрийн в микробуса. Едновременно с това инструктира Гас да застигне тауруса и да продължи да кара непосредствено зад него. Без да обсъжда нарежданията, водачът настъпи педала на газта, задмина няколко коли и се намърда точно зад разпробитите стопове.

— Добре ли е?

— Всички са по местата си — рече Болд.

Той погледна напред към полупразния паркинг, вдясно на който имаше един зелен корвет и микробусът на СПУ, в който се намираше човекът, с когото искаше да разговаря в момента.

— Да? — Лофгрийн се обади от микробуса.

— Направи го — нареди Болд.

Надяваше се през следващите няколко минути да успее да заблуди както колегите си от СПУ, така и хората на Флеминг и да ги отдалечи от колата на Кроули. Облегна се назад и се загледа пред себе си. Не можеше да направи нищо — беше в ролята на страничен наблюдател, а това го караше да се чувства безпомощен и сърдит. И много уморен.

На таблото на микробуса на СПУ имаше малка сива кутийка, която на пръв поглед приличаше на радарен детектор. Всички пожарни коли, линейки и някои полицейски автомобили — включително и тези, оборудвани като подвижни командни центрове — имаха такива кутийки. Чрез тях се излъчваха радиосигнали към светофарите по пътя на колите, които автоматично светваха зелено и задържаха така до второ нареждане. Спазвайки указанията на Болд, Лофгрийн настрои кутийката и блокира движението по Деветдесет и девета улица. Кроули и Болд, който се намираше непосредствено зад нея, спряха на около половин миля по-надолу.