Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

— Какво, по дяволите, си намислил? — попита го Гас, който бе чул серията от последователни обаждания на Болд.

На Болд не му беше до обяснения. А и не беше сигурен, че ще може да му обясни какво е намислил.

— Ще се опитам да избудалкам собствените си хора — най-накрая промърмори той и така за пръв път изрече на глас онова, което всъщност правеше. Никак не му хареса като го чу; щеше му се да не го бе казвал.

Грисулд бе достатъчно умен, за да смени темата на разговора.

— Ако имаш нужда от крехко телешко, аз съм насреща — рече той.

— Фризерът ми е пълен — отвърна Болд. Посочи с ръка напред и нареди: — Мини в другото платно.

Грисулд даде мигач за изпреварване, настъпи газта и задмина камиона, който се движеше пред тях. Болд му даде знак да се върне обратно в дясното платно; Грисулд се подчини.

— Свинските шкембета в момента са много евтини.

— Фризерът ми се нуждае от размразяване. Ако стигна до него…

— Да, добре. — Грисулд протегна ръка към радиото на колата. — Възразяваш ли да послушам мача на „Соникс“? В момента се играе последната четвъртина.

— Възразявам — отвърна Болд.

Грисулд се замисли дали въпреки всичко да не пусне радиото, но улови погледа на Болд, отдръпна ръката си и здраво стисна волана.

— Намали малко — инструктира го Болд.

— Онзи камион зад нас ще се завре в багажника ми.

— Намали — твърдо повтори Болд.

— В много хубаво настроение си, няма що! — оплака се шофьорът.

— И млъквай вече — додаде Болд.

Той нямаше никаква представа къде се намират екипите на Флеминг, но беше сигурен, че не са много надалеч — по време на възникналата паника на излизане от паркинга, диспечерът на СПУ съобщи както марката на колата, така и факта, че таурусът е с разпробити задни стопове. Няколко минути по-късно колите на СПУ бяха засекли Кроули отново и две коли без маркировка непрекъснато се сменяха зад тях. Болд можеше само да се надява, че онова, което бе добро за едните, бе добро и за другите — хората на СПУ налапаха въдицата, която им бе приготвил, и агентите на Флеминг може би щяха да ги последват. Той изобщо не се съмняваше, че зад тях има и коли на ФБР, макар че все още не бе успял да ги идентифицира. Както при повечето подобни операции, всичко опираше до добрия разчет на времето и до правилната координация. Нужен беше и малко късмет — добър или лош.

Задмина ги още един камион — на компания за доставка на храни „СИСКО“ — и блокира видимостта на Болд. Той за миг изгуби от погледа си разпробитите стопове, адреналинът му рязко се покачи, изпоти се — изпадна отново в състоянието, наподобяващо грип, в което живееше вече седмици наред.

Нареди на Грисулд да не изпуска стоповете от поглед и да позволява на колите зад тях да го задминават, в резултат на което автомобилът им набра скорост и се опита да възстанови позицията си на пътя.

— Сиатълските шофьори са гадняри — заяви Грисулд, опита се да задмине камиона пред тях, но маневрата само потвърди думите му. Камионът на компанията „СИСКО“ увеличи скоростта и не им позволи да го изпреварят.

Болд се запита дали това не беше кола на ФБР и дали някой от тях не бе разпознал стария „Каунтри скуайър“ на Грисулд.

— По-бързо — заповяда той, като че ли увеличаването на скоростта можеше да помогне.

Старата кола заръмжа сърдито и уморено, а после изведнъж извиси глас — сякаш под капака й бе възпламенена ракета. Тя рязко пое напред, залепи главите на двамата пътници на седалките и с яростен рев се понесе по пътя.

Грисулд се усмихна топло и заяви:

— Тази стара дама винаги знае какво се иска от нея.

Пътуваха по този начин още десет минути — задминаваха всяко превозно средство, изпречило се на пътя им. Болд проведе няколко разговора по клетъчния телефон, за да провери бойците си. Изпитваше благодарност към сиатълския дъждец, който неспирно се изливаше от небето и им осигуряваше полумрак и изключително слаба видимост, но едновременно с това не беше чак толкова силен, че да прогони бездомниците от улиците на града. Колкото по навътре влизаха в града, толкова по-много ставаха тези улични гаврошовци. Няколко разнасяха саморъчно изрисувани плакати, на които заявяваха: „Приемам всякаква работа“. Мъж продаваше цветя до един знак „СТОП“.

Болд купи букет нарциси за три долара. Ако до този момент някой бе смятал стария „Каунтри скуайър“ за полицейска кола за наблюдение, Болд се бе постарал да разбие тази представа. Той вдигна прозореца, уверен, че двамата с Гас няма защо да се притесняват повече, че могат да бъдат разпознати.