Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

В подножието на ескалатора Болд се обърна и видя една жена с дълга лилава рокля. Лилавият камион : Кроули. Косата й този път беше черна и къдрава, в ръката си носеше сива пътна чанта, а не синята, с която я бяха видели преди малко. По нищо не приличаше на късокосата блондинка, слязла от самолета.

Болд не можеше да си позволи да бъде забелязан; за Кроули той все още бе Брад Бремър. Единствено упоритият му отказ да остави съдбата на дъщеря си в чужди ръце го бе довел в този салон. Той се забърза към един телефонен апарат, обърна се към стената и вдигна дясната си ръка към устата си.

БОЛД: Тойота, остани на мястото си. Не мърдай! Разбра ли?

Една бежова стена отделяше ескалатора от автоматичните врати на багажния отсек. Болд стоеше само на няколко метра от федералните агенти, които възнамеряваха да задържат Тайболд.

Лилавата рокля мина край него. Болд продължаваше да стои с гръб към нея. Кроули спря на не повече от три метра от него. Телефонната слушалка се изпоти в ръката му. В ухото му се чуваха докладите на хората от СПУ, които следяха движението й, а от командния център я предаваха от един агент на друг. В другия край на бежовата стена избухна някаква глъчка. Болд не можеше — и нямаше! — да погледне към Кроули. Както се оказа, не му се наложи да го прави. Лилавата рокля се качи на ескалатора, който се движеше нагоре, и се качи към билетните гишета.

Болд отново промени позата си — този път се обърна надясно. Вълнението и шумът в другия край ставаха все по-силни, макар че агентите проявяваха впечатляващ професионализъм, благодарение на който задържането на Тайболд не прерасна в шумна сцена.

Летище „Сий-Так“ предлагаше топла връзка с местата за паркиране и наемане на коли под наем. Кроули очевидно се бе заблудила и бе тръгнала към багажната лента, но веднага след това поправи грешката си.

Болд я изчака да слезе от ескалатора и веднага стъпи на лентата. Изоставаше от Кроули само с няколко секунди.

Кроули следваше знаците, които водеха към топлата връзка. Болд вървеше след нея. Животът на Сара зависеше от него.

Един етаж по-долу, точно до ескалатора, агентите на ФБР започваха да осъзнават, че през последните десет минути са следили едно от ченгетата на полицейското управление на Сиатъл. Флеминг щеше да се паникьоса и да насочи цялото си внимание върху Болд. Болд ускори крачка, независимо от това, че вече се бе приближил твърде много до Кроули. Трябваше да излезе извън обсега на охранителните камери.

Двамата преминаха заедно през топлата връзка — той и похитителката на дъщеря му. Тя — дегизирана, той — с наведена глава. Примесени с цяла група нетърпеливи пътници.

Той погледна през прозорците към стоянките на такситата, около които сновяха агенти на ФБР, проверяваха отпътуващите таксита, скачаха в движещи се автобуси… Приличаха на пчели в разбунен кошер. Пълното пренебрегване на техниките на тайното проследяване от тяхна страна беше знак за Болд, че Флеминг наистина се е паникьосал. Две дузини федерални агенти се опитваха да спасят операцията си. Болд изведнъж си даде сметка, че той самият си е най-големият враг — трябваше да се отдалечи от Кроули, за да не привлече вниманието на Флеминг към нея. Но едновременно с това не трябваше да я изпуска от погледа си.

Когато стигна до другия край на топлата връзка, той се спря и извади от джоба си клетъчния телефон, използвайки го като прикритие. Кроули продължи право напред към паркинга, а не към такситата. Точно както бе предположил Болд.

Гейнис го бе предупредила за това възможно развитие на нещата по телефона; тя бе проследила тауруса от паркинга на магистралата до летище „Сий-Так“, където шофьорът, от мъжки пол, бе паркирал на нивото на топлата връзка, а след това бе изчезнал. Болд предположи, че мъжът е Робърт Кроули, който бе оставил колата за съпругата си. Болд бе заръчал на Гейнис да разпробие стоповете на тауруса.

Този трик Болд бе научил от един агент на име Резник преди дванадесет години. Проследяването на дадено превозно средство, дори и когато се осъществява от екип от три или четири опашки, постигаше процент на успеваемост по-малък от тридесет процента. В пълен контраст с онова, което показваха по филмите и по телевизията. Осъвременените технологии, и най-вече „Глобъл пъзишънинг“, рязко промениха нещата към по-добро, но тази техника на проследяване изискваше поставянето на предавател в колата на заподозряното лице.

Именно такъв план смятаха да следват екипите на СПУ. Разпробитите стопове обаче, когато попаднеха в добри ръце, бяха почти толкова добри колкото и „Глобъл пъзишънинг“. През малките дупчици проникваха неочаквано ярки лъчи бяла светлина, които по интензитет напомняха лазерен лъч и се забелязваха от няколко преки, че даже и от хеликоптер. Благодарение на тях превозното средство се отличаваше от всички останали. Тази техника можеше да се използва дори и през деня, макар и с по-малък успех. Светлината през деня проблясваше само при натискане на спирачките; по тъмно обаче не можеше да остане незабелязана.