Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

— Една минута — прозвуча в ухото му.

Болд не даде знак, че е приел съобщението. Надяваше се, че Мълрайт ще интерпретира това като сигнал, че Болд има проблеми.

Болд отново огледа жената и агента, който стоеше пред павилиона. Биха ли поели риска да вдигат излишен шум само минута преди пристигането на заподозряната?

— Мисля да откажа — информира я той.

— Не смятам, че ще го направите.

— И как ще ми попречите? Да не би да смятате да ме изблъскате насила? Защо преди това не се консултирате с вашия шеф?

— Вие сте тук, за да провалите операцията, нали? — попита го тя.

— О, много добре! — възкликна Болд. — Много сте добра.

— Тридесет секунди — обяви гласът в ухото му. Последва серия от прищраквания, след което се му гласът на диспечера: — „Браво едно“, докладвай. — Това беше кодът на Болд.

Той не се обади.

Болд отстъпи крачка назад, погледна жената и се развика:

— Ей! Не слагайте тази книга в чантата си! Трябва първо да я платите!

Тя замръзна на мястото си и го погледна объркано.

Болд вдигна очи към огледалото и видя, че продавачът заключи касата, прибра ключа в джоба си и излезе пред павилиона — реакцията му беше светкавична; очевидно такива неща се бяха случвали и преди. Действията на продавача блокираха пътя на другия агент, който стоеше пред павилиона. Болд се освободи от хватката на жената, завъртя я и леко я побутна към приближаващия продавач.

— Тя се опита да открадне книгата — информира го Болд.

Болд заобиколи една от поставките за вестници, направи две крачки по посока на другия агент, взе една книга с меки корици и произнесе на висок глас:

— Чел ли сте тази книга? — Удари с книгата лицето на агента, в резултат на което слушалката му влезе дълбоко в ухото му и човекът се преви на две от силната болка.

Болд бързо тръгна по пътя си с ясното съзнание, че Флеминг не може да си позволи сцена точно в този момент.

Възбуден от сблъсъка и преливащ от адреналин, Болд забеляза един огледален панел на висящия таван. Веднага разбра, че зад него има охранителна камера. Вдигна среден пръст по посока на камерата и в същия момент се сети за Ла Моя. Отдавна не се бе чувствал толкова добре.

Докато пътниците слизаха от самолета и минаваха през терминал единадесет, Болд стоеше пред редицата телефонни автомати и си мислеше за Дънкин Хейл. Притиснал телефонната слушалка към ухото си, насочил поглед не към терминала, а към човека, застанал пред него, Болд слушаше докладите на останалите членове на екипа. „Браво пет“, цивилно ченге от отдел „Наркотици“, седеше с лице към терминал единадесет. В едната си ръка държеше хотдог, а вестникът бе разтворен на спортната страница и лежеше върху коленете му като огромна салфетка. Върху вестника бе разположен „Камкордер“, насочен директно към терминал единадесет. Една добре прикрита жица излизаше от него и продължаваше към малката пътна чанта, поставена на съседния стол. В контролния център Мълрайт спокойно наблюдаваше терминала.

Мъж и жена си бъбреха весело, а фотоапаратът им заслепяваше със светкавиците си пристигащите пътници — двамата несъмнено бяха от хората на Флеминг.

Зад него стояха двамата агенти от вестникарското павилионче и чакаха ред за телефон. Вниманието им бе разделено между Болд и пристигащите пътници. Присъствието на Флеминг се усещаше навсякъде. Но Болд и не бе очаквал друго.

БРАВО ПЕТ: — Тойотата току-що излезе. — Тайболд беше тойотата.

КОМАНДЕН ЦЕНТЪР: Разбрано.

БРАВО ПЕТ: Тойотата тръгна към „Браво едно“.

Болд натисна веднъж бутона. Единичното прищракване бе знак, че е чул съобщението.

БРАВО ПЕТ: Към тойотата се приближава превозно средство.

„Браво пет“ смяташе, че някой от агентите на ФБР се бе уловил на въдицата и бе насочил вниманието си към Тайболд, а не към Кроули. Прозвуча гласът на друг член от екипа на СПУ.

— Още две превозни средства.

БРАВО ПЕТ: Добре. В момента фаровете на камиона са точно пред мен. — Кроули беше в камиона.

БРАВО СЕДЕМ: Разбрано. Аз виждам задните стопове.

„Браво седем“, цивилна жена полицай, се намираше в навалицата непосредствено зад Кроули.

КОМАНДЕН ЦЕНТЪР: Тойотата и камиона излязоха на улицата. Докладвайте.

Прозвучаха половин дузина прищраквания. Всички участници в операцията на полицейското управление на Сиатъл вече знаеха, че Тайболд и Кроули са излезли от ръкава и че поне няколко от хората на Флеминг са се залепили не зад когото трябва.