Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Единадесет минути преди часа, в който забавеният полет сто деветдесет и девет трябваше да пристигне по разписание, Болд и една жена на име Тайболд от „Специални операции“, се срещнаха с Питър Крамър, бивш сержант от полицейското управление на Сиатъл, който след пенсионирането си бе започнал работа във „Фийлд секюрити корпорейшън“ — компания, която имаше договор с летище „Сий-Так“ и се грижеше за безопасността и охраната на сградата. Преди десет месеца Крамър бе претърпял троен сърдечен байпас и в момента изглеждаше отпочинал и свеж, готов за радостите на живота. Беше отслабнал с почти осемнадесет килограма след операцията. Трябваше да свали още десетина. Цигарите, които неизменно присъстваха в живота му допреди операцията, вече бяха напълно забравени.

Следвайки предварителната си уговорка, тримата се срещнаха в помещението за получаване на багажа на зала С.

Болд представи Тайболд. Тя беше облечена със сини дънки и кремава тениска. Носеше голяма дамска чанта. Кафявата й коса бе подстригана до раменете. В чантата й имаше пъстър шал и чифт слънчеви очила.

— Нужно ни е да вкараме Тайболд в ръкава за полет сто деветдесетте и девет на „Американ“ преди приземяването на самолета — заяви Болд.

— Сто деветдесет и девет?

— Терминал единадесет. Зала В.

— Зная в коя зала е. Но има един малък проблем — на летището има цял екип на ФБР, които чакат същия самолет.

Болд се зае да му обясни ситуацията:

— Специалният отряд ще се разпадне, Крамс. Тук сме, за да защитим интересите на полицейското управление на Сиатъл.

— Специалният агент, който ръководи операцията, се казва Флеминг.

— Точно така.

Крамър премигна.

— Как можах да се окажа на страната на лошите в тази бъркотия? В момента Флеминг се намира в нашата контролна зала и поддържа непрекъсната връзка с подвижния команден център на екипа, паркиран отвън. Имате ли въобще някаква представа срещу какво се изправяте?

Болд погледна часовника си. Девет минути.

— Нужно ни е да вкараме Тайболд в ръкава.

— No problemo 17 17 No problemo (исп.) — Няма проблеми. — Б.пр. — отвърна Крамър. — Кодът на вратата за зала В е 3513. Ще се погрижа никой от хората ми да не ви спира.

— Не можем да минем през залата — обясни Болд.

— Хората на Флеминг са навсякъде. — После попита: — Разположили ли са свои хора на изходите към пистите? — Отново погледна часовника си.

— По един на всеки изход. Но са близо до ръкавите. Един от моите хора стои в подножието на стълбището. А за залата си прав. Навсякъде гъмжи от агенти. Колко души участват в твоето шоу?

Болд предпочете да не отговаря; опитваше се да лиши Флеминг от възможността да получи някаква информация за операцията им.

— Трябва да побързаме, Крамс — настоя Болд. — Нека да вкараме Тайболд в ръкава, но откъм пистите. След това единственото, което ще трябва да направи, е да излезе от ръкава заедно с останалите пътници.

— Невъоръжена?

— Можеш да си сигурен в това — отвърна Болд.

— Какво, по дяволите, си намислил, Болд — попита мъжът и едновременно с това измери Тайболд с поглед. — Що за начин на работа?

— Разполагаме само със седем минути, Крамс.

— Седем, ако самолетът кацне. И поне още пет на рампата. Разбра ли? — Той започваше да се ядосва на Болд загдето избягваше отговорите на въпросите му. Обърна се директно към Тайболд. — Вие елате с мен. Ще минем под ресторанта и ще се приближим до салон В откъм страната на пистите. — Предусетил възражението на Болд, той додаде: — В този участък няма охранителни камери. Флеминг наблюдава всички камери. Това е най-безопасният и сигурен начин. — Подаде една визитка на Болд с думите: — Номерата на пейджъра и на клетъчния ми телефон са на нея. Вие, момчета, със станции ли сте, или с клетъчни телефони?

Болд му даде номера на клетъчния си телефон и Крамър го записа направо върху влажната си длан.

— Ще се старая да следя какво, по дяволите, правят онези и да ви държа в течение — рече Крамър. — Нали знаете, че те работят с много мощни и модерни радиостанции?

— Да, знаем.

— И могат да подслушват честотите на клетъчните телефони.

— Очаквахме го.

— Освен това са покрили всички телефонни автомати.

— Знаем.

— Използвате ли някакъв радиокод? — попита Крамър.

— Заподозряното лице е камиона . Тайболд е тойотата . Ориентираме се по посоките на компаса. Изток е багажният отсек. Вътре една миля се равнява на тридесет сантиметра. Навън от сградата милята си е миля.