Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Ла Моя ги предупреди:

— Когато се съвземе, ще започне да заплашва и да твърди, че е федерален агент. Това е неговото прикритие.

Болд додаде:

— Момиченцето има шанс да бъде спасено, ако вие го задържите някъде ден или два, преди да му позволите да се обади по телефона. Скрийте го някъде, където никой не би могъл да го намери. Нали разбирате? По този начин няма да изтече никаква информация, а малкото момиченце ще има шанс за избавление. Ако този тип се появи и се свърже с адвокат…

Сърфистът го прекъсна.

— Тук на летището имаме арест, в който затваряме пияниците и хулиганите. Ръководи се от полицейското управление на Ню Орлиънс, но ние се познаваме добре с момчетата.

— Благодаря — рече Ла Моя.

Двамата мъже от охраната настояха да си стиснат ръцете, сякаш четиримата току-що бяха спечели важен футболен мач. После излязоха от стаята и затвориха вратата след себе си. Ла Моя я заключи. Болд погледна Хейл и рече:

— Време е да си поприказваме.

Хейл беше почти некомуникативен и приличаше на човек с тежък махмурлук.

— Исусе! — простена той и се закашля. Очите му бяха нефокусирани и се въртяха в орбитите си подобно на кубчета лед в чаша с мляко. Когато установи, че е с белезници, се опита да се освободи от тях, но бързо се отказа. Вдигна очи и се втренчи в двамата срещу му. Беше полусляп.

— Болд и Ла Моя сме — информира го Болд.

— Майната му!

Ла Моя го потупа по рамото, наведе се към ухото му и рече:

— Добре дошъл в Ню Орлиънс.

— Какво става, по дяволите? — Той отново се опита да се освободи от белезниците. — Давате ли си сметка в какво се забърквате? Искате ли да ви отпусна една минута, за да помислите върху това?

— Вече мислихме достатъчно — честно си призна Болд. — И започнахме да се питаме защо един федерален агент работи соло толкова дълго време.

— Вашите хора от подразделението на ФБР в Ню Орлиънс дори не знаят, че си в града — обади се Ла Моя. — Това стандартна процедура ли е, Хейл?

— Вие сте откачили напълно.

— Ти наблюдаваше Шевалие — осведоми го Ла Моя.

— Трябва да си дадете сметка какво точно вършите в момента. — Той отново се зае с белезниците.

— Преди малко говореше по телефона. С кого? С Флеминг или с Гайдаря от Хамелин?

— Това ли си мислите?

Ла Моя се наведе над него и прошепна разпалено:

— Не се опитвай да ни разиграваш.

— Вие саботирате федерално разследване — предупреди ги Хейл. — Разкопчейте белезниците. Махам се от тука и забравяме всичко.

— Не съм съгласен — заяви Ла Моя.

— Защо един федерален агент като теб не се е обадил в местното подразделение на ФБР? — попита го Болд.

— Саботирате федерално разследване — повтори Хейл, този път по-спокойно.

— Томи Томпсън ти казва за татуировката — започна Болд и бе възнаграден с поглед, пълен с изненада. — Ти веднага правиш някои пресмятания. Ако разполагаме с татуировката, сигурно ще стигнем и до твоето момче. Татуировката ни отвежда в Ню Орлиънс, но ти, разбира се, вече знаеш това.

— Значи дотътряш задника си тук — продължи Ла Моя, — за да провериш дали някой ще успее да проследи татуировката до нейния собственик. Да прецениш щетите. Решаваш, че нещата не са чак толкова страшни, но е доста неприятно, че някой…

— Всичко сте разбрали погрешно! — изрева Хейл. — Не проваляйте това разследване, по дяволите!

— Просвети ни тогава — посъветва го Болд.

Хейл отново започна да се бори с белезниците. Беше като обезумял. Ла Моя и Болд само стояха и го наблюдаваха. И чакаха.

— Губим ценно време — рече Ла Моя, когато Хейл най-после се умири.

Двамата с Болд тръгнаха към вратата.

— Порадвай се на Ню Орлиънс — каза Болд.

— Доколкото успя да го видиш — добави Ла Моя.

— Добре, добре! — извика след тях Хейл. В гласа му се долавяше отвращение. — Включих се в разследването в Портланд.

— Знаем това — информира го Болд.

— Така ли? А знаете ли, че преди това работех в отдела на ФБР във Вегас? Афидите, които оставаха на местопрестъпленията, ни насочиха към патрони за TASER, закупени с валидна кредитна карта. Покупката е била осъществена във Вегас, така че аз индиректно участвах активно в разследването още от самото му начало. Флеминг и аз поддържахме почти постоянен контакт. Нишката с кредитната карта не ни отведе доникъде. Обърнахме къщата на притежателя й наопаки… намираше се в Канзас. Нищо. С картата обаче не бяха правени други незаконни покупки. Нищо. Защо тогава някой ще си прави труда да краде кредитна карта и да купи с нея едно-единствено нещо? Няма логика, нали? Затова се захванахме с нейния собственик и го проучихме до девето коляно: приятели, колеги, роднини. Цяла армия от агенти се занимаваше с него. Аз водех разследването във Вегас и това е основната причина за включването ми в екипа. Освен това и Флеминг ме помоли. После Гайдаря от Хамелин ненадейно се премести в Ел Ей 16 16 Лос Анджелис. — Б.пр. , а аз получих съобщение от централата, с което ми нареждаха да поддържам непрекъснат контакт с Флеминг. Приятелката му била изчезнала. А в банковата му сметка имало странно движение и необясними депозити.