Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Хейл изведнъж се появи в средата на билетната зала. Беше раздърпан и мокър до кости. Ла Моя, разсеян от Кроули, не бе забелязал пристигането му, макар да го бе очаквал. Хейл разгледа таблото за заминаващи полети, погледна часовника си и отново насочи поглед към таблото. Приличаше на делови мъж, който много бърза. Ла Моя гледаше ту наляво към Кроули, ту надясно към Хейл и мислено окуражаваше Кроули да мине през охранителния детектор.

Когато Хейл се насочи към редицата телефонни автомати в другия край на залата, Ла Моя инстинктивно разбра, че този човек трябва да бъде спрян. Вече знаеше какво трябва да се направи.

Болд, Дафни и Труди Китридж чакаха на летището всред тълпата от хора и ръчни багажи. До полета им оставаше цял час. По радиоуредбата обявиха, че има телефонно обаждане за Скот Хамилтън .

— Това е за мен — информира я Болд.

— Знаеш ли колко мъже с това име има на летището в момента? — възрази тя.

— Клетъчните телефони не работят. Ла Моя просто не разполага с друг начин да се свърже с мен. Не може да ме потърси със собственото ми име.

— Ами ако е Хейл? — попита Дафни. Въпросът й го изуми. — Ами ако Хейл ни е разпознал?

— Не и в този дъжд.

— Ами ако все пак го е направил? Той вероятно знае всичко за теб, включително и за любовта ти към джаза. Знае дори за Скот Хамилтън. Ами ако е решил да ни изиграе?

Болд се изправи, като огледа най-близките телефонни кабини.

— Тогава ще трябва да го изчакам да заговори пръв. Нямам друг избор.

— Не го прави. Той иска точно това. Федерален агент е. Може да ни арестува за отвличане на дете. Не забравяй, че не сме докладвали на никого за случилото се. Ако той е част от всичко това, ако се опитва да спечели малко време, ще постъпи точно така. Не си играй с огъня. — После додаде: — Заради Сара не си играй така. Моля те.

Болд се поколеба. Дафни в повечето случаи имаше право. Погледна я право в очите. По радиоуредбатата повториха съобщението и Болд забързано се запъти към телефонните автомати в далечния край на залата.

Разговорът на Ла Моя с Болд продължи само двадесет секунди. След това затвори и бързо тръгна към Хейл, който стоеше с гръб към него пред един от телефонните автомати.

Обхвана го паника, когато осъзна, че бе изгубил твърде много време в опити да се свърже с Болд. Не трябваше да допускат Хейл да се свърже с Флеминг! Ла Моя изведнъж се спря по средата на залата, наведе се уж да оправи крачола на панталона си и премести палката от ботуша в ръкава си.

Никой не се решаваше с лека ръка да нападне агент на ФБР. Това не беше най-умният ход през кариерата му. Ла Моя пъхна ръка в десния си ръкав и разви кръглата капачка на електрошоковата палка. Чуха се две прищраквания.

Хейл свали слушалката и започна да набира телефонния номер.

Може би се обаждаше на Роджър Кроули, на Шевалие, на съдия Адамс, на Флеминг или на Калиджа. В момента това нямаше значение; той просто трябваше да бъде спрян .

Ла Моя рядко се поддаваше на паниката; по рождение притежаваше завидно самообладание. Колкото по-напрегнато ставаше положението, толкова по-спокоен и уверен ставаше Джон ла Моя. Движенията му ставаха пестеливи и ефективни — никакво забавяне, никакво разтакаване. Не изпитваше угризения или пък нерешителност.

Хейл говореше по телефона — Ла Моя не можеше да върне времето назад; можеше единствено да предприеме някакви ответни мерки.

Понякога, когато изпиеха по няколко бири, ченгетата обичаха да разказват за случаи, в които времето като че ли забавя хода си, а движенията на околните се виждат като на забавен кадър. Ла Моя никога не бе преживявал подобно нещо. Докато прекосяваше терминала, времето продължаваше да си тече с обичайния си ход. Погледна през рамо и видя Болд, който тичаше към него.

Хейл очевидно бе изцяло погълнат от телефонния разговор.

Ла Моя бързо огледа обстановката. Видя две двойки и едно семейство, които вървяха през терминала вляво от него; младо момиче с гръб към него стоеше пред един от телефонните автомати; на около метър пред него имаше вестникарски щанд, а жената зад касовия апарат имаше пълна видимост към телефонните апарати.

Ла Моя измъкна палката от ръкава си и я зареди като се целеше в гръбначния стълб на Хейл. В същия момент Хейл почувства, че някой се приближава зад гърба му, и се обърна навреме, за да разпознае лицето на Ла Моя. Очите му се разшириха от изненада, лицето му пребледня.

Ла Моя трябваше да се прицели добре. Спечели малко време, като удари с длан телефонната слушалка, която премаза ухото на агента и силната болка за миг отвлече вниманието му. Ла Моя замахна с дясната ръка и допря палката до тялото на агента. Палката изстреля електрическия си заряд, но Хейл остана прав — Ла Моя бе попаднал на кожената презрамка на кобура му.