Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

— Студиото за татуировки? — попита Дафни.

— Хейл пристига преди нас и отстранява всички улики. Похитителите решават, че са в безопасност и продължават с плана по осиновяването на Труди Китридж. Що се отнася до безопасността на Сара, това е най-обнадеждаващият знак — те все още не са преустановили набезите си.

— Ами Хейл? — В гласа на Дафни се прокрадваше недоверие.

— Той по-добре от всеки друг познава решимостта на Флеминг и ресурсите, с които той разполага. Знае какво ще последва. Лиза Кроули е ранена. Разкрит е трикът им с чуждите кредитни карти и фалшивата самоличност. Доколкото са информирани, връзката им със „Съвършен образ“ също е изяснена от полицията. Усещат, че кръгът се затваря около тях.

— И затова се отказват от Сиатъл.

— Точно така — съгласява се Болд. — А нещастната Сара изведнъж се превръща в бреме.

Ла Моя спря на паркинга и си взе билетче за престой.

Скри пистолета и белезниците под предната седалка, но отново пъхна палката в левия си ботуш. Щеше да му се наложи да я извади, преди да мине през детекторите на летището, но мисълта да излезе невъоръжен от колата му се струваше неестествена — в края на краищата бе прекарал петнадесет години от живота си с някакво средство за самозащита, притиснато към тялото му.

Пространството пред терминала бе претъпкано с хора, които се опитваха да се скрият от бурята. Ла Моя се запромъква през тълпата и се качи с ескалатора на втория етаж, за да си осигури по-добра видимост към входовете, пред които непрекъснато спираха таксита, коли и автобуси. Едва успяваше да види изходите от двата паркинга.

Комбинацията от проливен дъжд и натоварено движение значително намаляваше шансовете му да забележи тауруса на Кроули. Остана на мястото си по-малко от минута, отказа се от този план и влезе в сградата.

Ла Моя взе един захвърлен брой на „Ю Ес Ей тудей“ и седна така, че да вижда гишетата за билети, част от ескалаторите и централната охранителна система на терминала. Очакваше, че Болд и Дафни, които бяха тръгнали преди него, вече трябваше да са тук за полета им до Хюстън, но не ги виждаше, което означаваше, че в момента вероятно вече са на съответния терминал.

Според информационните табла следващият полет до Хюстън беше след час и половина. Терминал номер четиринадесет. Имаше и редовни полети до Далас — Форт Уърт. Ла Моя предполагаше, че Кроули ще си купи билет за един от тези полети, защото знаеше, че от Сиатъл има няколко полета без прекъсване до Далас.

Изминаха пет минути. Ла Моя нервно погледна часовника си, а след това провери клетъчния телефон. Не работеше. На ръба на паниката той вдигна вестника пред себе си и внимателно се огледа. Два автобуса стовариха пътници, които се струпаха край гишето на авиокомпания „Делта“ и изпълниха пространството с разговорите и багажите си.

Миг по-късно някаква жена влезе в сградата през ескалатора от багажното отделение. На пръв поглед това не беше същата жена, която Ла Моя бе видял да се качва в тауруса, но той все пак я огледа внимателно. Облечена беше със синя пола, а не с панталони в цвят каки; носеше още бяла памучна тениска, малки черни ботушки, които покриваха глезените й, и френска баретка, кацнала кокетно на главата й. Вървеше с плавна женствена походка, която по нищо не напомняше за походката на жената, която бе видял пред кантората на Шевалие. Но тъмните слънчеви очила бяха същите, както и формата и размерът на пътната чанта, която висеше през рамото й. Именно чантата привлече погледа на Ла Моя.

Той отново забоде очи в спортната страница. Чантата предполагаше, че тя е тук не за да проследи семейство Бремър, а за да отпътува нанякъде. Промяната във външния й вид, извършена на предната седалка на колата, или пък в тоалетната на багажното, подсилваше увереността й. Тя вървеше с изправен гръб и високо вирната брадичка, макар че не успяваше напълно да прикрие болката, която й причиняваше всяка крачка. Ла Моя я видя да измерва с поглед разстоянието, което й оставаше до детекторите за охрана на летището — приличаше на изтощен боксьор, който копнее да стигне до ъгъла си.

Слънчевите очила не само скриваха синините й, но и не позволяваха на околните да проследят погледа й. Поради тази причина Ла Моя остана на мястото си, кръстосал пред себе си дългите си крака, разделил вниманието си между вестника и жените около него. Измерваше с поглед всяка фуста, която минаваше край него. Помисли си, че това много му приляга. Всъщност някои неща му идваха отвътре.