Ридли Пиърсън - Гайдаря от Хамелин

Съдейки от маршрута на камиона и посоката, в която той бе минал в момента, в който бе заснет на видеофилма, Болд смяташе, че къщата трябва да се намира вляво от пътя. Болд нетърпеливо оглеждаше домовете, край които минаваха, ядосан и докаран до безсилие от факта, че фермите бяха малко на брой и доста отдалечени една от друга. През целия участък, определен от Болд, те минаха само край шест къщи, но нито една не беше толкова близо до пътя, че един минаващ камион да бъде заснет на видеофилм. Освен това нито една от шестте къщи не се намираше на малко възвишение — а то също се виждаше на филма.

— Точно по график — отбеляза Болд и погледна отново часовника си.

Флеминг измина същия път обратно до Маунт Вернън, като непрекъснато местеше поглед между пътя, къщите край него и Кроули на задната седалка. Напрежението в колата нарастваше и Болд усещаше желанието на Флеминг да изкопчи с бой истината от нея. Болд засече маршрута на втория камион, като се опитваше да изчисли разстоянието.

— Става дума за участък от три мили — заключи той.

— Ще изминем целия маршрут.

Дъждът намаля, облаците бързо препуснаха на изток и сякаш вдигнаха плътна завеса по пътя си. Лунна светлина огря заобикалящите ги градини с лалета, които криеха ярките си цветове в тъмнината на нощта. Всеки асфалтиран участък по пътя, всяко местенце, застлано с чакъл, всяка отбивка бяха претъпкани с коли и каравани. В момента се провеждаше ежегодният фестивал на лалетата и Маунт Върнън бе претъпкан с хиляди туристи. Заведенията и мотелите в околността предлагаха само неколкостотин легла за нощуване и поради това повечето туристи спяха и живееха в автомобилите си. През деня пътуването с кола по тия пътища граничеше с невъзможното. Предвид релефа на местността колите, наблъскани броня до броня, често се движеха с по-малко от пет мили в час. Цветните градини се простираха около пътя като разноцветно одеяло, широко половин миля. Дори и на лунната светлина гледката беше невероятна: жълто, червено, тъмновиолетово.

Забелязал всичките тези коли, които бяха отбили край пътя за през нощта, Флеминг погледна жената в огледалото и рече:

— Бяхте го планирали внимателно, нали? Маунт Вернън. Фестивалът. Тълпите туристи и всичко останало. Кой би обърнал внимание на двама наематели по това време на годината?

Устата на заложницата им все още беше залепена и тя не каза нищо. На слабата светлина очите й изглеждаха уморени и тъжни. Умората си казваше думата. Обхвана я депресия. Болд съзнаваше, че за нея всичко е свършено. Започна да се пита мълчаливо дали няма да е по-добре, ако къщата им остане неоткрита. Чудеше се дали да не се опита да отклони Флеминг от правилната посока, когато той дръпна картата от коленете му и без да пуска волана започна да я разглежда внимателно. Миг по-късно заговори.

— Добре, тук завиваме наляво. После още веднъж пак наляво. Пресичаме моста и на практика се връщаме на мястото на първата доставка в единадесет и петдесет и една. Дванадесет минути по-късно дъщеря ти е заснета на видеофилм, а този същият камион минава край къщата по това време. Правилно ли съм схванал всичко? — високо попита той. — Това означава, че ни остават приблизително дванадесет минути, преди да намерим въпросната къща. — Увеличи скоростта. — Нека да се постегнем малко за този миг, а? — Обърна се към огледалото. — По-добре си кажи молитвите и се надявай да я намерим. Ако моят приятел тук греши по отношение на всичко това, тогава идва моят ред. И, повярвай ми, от доста време чакам този миг. В багажника на колата имам остен за добитък. И още няколко дребни играчки: фосфор, зашеметяващи гранати. Все подаръци от правителството на Съединените щати. Усещала ли си някога допира на електрошоковата палка по най-интимните си части, когато си почти сляпа и напълно глуха? На твое място бих си помислил върху това. Болд ще трябва само да ми осигури тридесет минути с теб в един от тези хамбари. Няма да разбереш откъде ти е дошло, скъпа. И преди да си се усетила, ще запееш като птичка, повярвай ми!

Споменаването на въпросните оръжия накара Болд да осъзнае още по-добре задачата, която стоеше пред тях. От жизненоважно значение бе да съумее да държи Флеминг под контрол. Но не по-малко важен бе фактът, че дъщерите им все още се намираха в онази къща. В ръцете на Роджър Кроули. Освен пистолета и електрошоковата палка, Флеминг притежаваше фосфорни и зашеметяващи гранати, само че те бяха практически неизползваеми при наличието на две невръстни деца в къщата. Тези гранати можеха да пробият синусите и тъпанчетата на човек, ако избухнат твърде близо до него. Фосфорните гранати пък понякога предизвикваха трайни увреждания на очите вследствие на моментното заслепяване. Освен това бяха поставили рекорд по брой на причинени пожари. Флеминг наистина като че ли изгаряше от нетърпение да използва тези играчки. Болд обаче не можеше да го допусне. Този човек започваше да се превръща в по-голяма отговорност от заподозряната.