Ридли Пиърсън - Клопка

— Обади ми се сутринта — предложи тя малко по-тихо от обичайното, но все пак спокойно.

— На всяка цена.

— Може би ще успееш да отскочиш за закуска.

— Може би — отговори той.

— Ще работиш цяла нощ — каза тя.

— Да.

— Добре. — Този факт не я зарадва.

Казаха си дочуване и затвориха.

Разтворил пред себе си календара, Болд отбеляза датите на деветте взломни кражби, които по всяка вероятност бяха довели до трагедията с Мария Санчес. Кражбата в дома на Санчес — при положение, че беше част от тази поредица — беше номер десет. Кавамото — единадесет. Нямаше точно определен ден, който да свързва събитията, нито точен час, въпреки че всички, с изключение на кражбата в дома на Санчес, бяха извършени през деня; нямаше и точно определен квартал. На пръв поглед истински кошмар за всеки детектив — между престъпленията съществуваше косвена връзка, но липсваха категорични доказателства, необходими да осигурят следата, по която трябваше да поеме. Въпреки това според Болд приликите бяха достатъчно съществени, за да се набият в очи. Той смяташе, че и деветте кражби са свързани, макар че нямаше да му бъде лесно да го докаже.

Тепърва му предстоеше да открие как крадецът набелязва или определя целите си — а това, разбира се, беше най-важното за вероятното идентифициране на един заподозрян. Жилищата определено не бяха избрани наслуки — не, защото бяха пълни със скъпо струваща електронна апаратура. Връзката между тези обекти — застрахователна компания? охранителна фирма? — му убягваше, но си оставаше от първостепенно значение.

Или поне така си мислеше. Положението започна да се променя, когато забеляза оградените с кръгче инициали над един от деветте протокола. Инициалите бяха сбити в квадратчето, предназначено за разследващия детектив, тъй като точно в това квадратче се бяха подписали двама детективи. Къщата беше собственост на семейство Брукс-Гилман и се намираше в Куин Ан, район с формата на ръкавица за бейзбол, разположен непосредствено на северозапад от централната градска част. Случаят Брукс-Гилман беше прехвърлен на втори детектив, най-вероятно в резултат на Синия грип. Оградените с кръгче инициали бяха изящно и четливо изписани: „М. С.“.

Мария Санчес? — запита се той и едва тогава обърна внимание на датата, на която въпросният детектив беше поел разследването на случая. Тя беше само два дни преди нападението над Санчес. Това надхвърляше рамките на допустимо съвпадение. М. С. Мария Санчес. Сигурно беше тя.

— Не разбирам какво търсим — каза Дафни, като се опитваше да не изостава от Болд, който се изкачваше по стълбите на болницата.

— Връзката й с разследването на взломната кражба у Брукс-Гилман — отговори той.

— Това вече го разбрах — каза тя малко засегната, че се е усъмнил в способностите й да разсъждава правилно. — Прочетох записката!

Болд беше разпратил до всички отдели запитване по електронната поща, с което искаше информация за случаите, по които беше работила Санчес, преди да бъде нападната.

— Но как това ще ни доближи до крадеца? — попита Дафни. — Е, поела е няколко случая след избухването на грипната епидемия. На всички ни се наложи да направим същото. И какво от това?

Болд мълчеше. Никой не беше отговорил на запитването му по електронната поща, което отново му напомни, че грипът имаше симпатизанти и сред хората, които все още идваха на работа. Чувстваше се обезсърчен, дори победен.

Щом се озоваха в дългия коридор, Дафни закрачи редом с него.

— Лу, случаят е мой. Имам право да знам какво мислиш.

— Шосвиц каза, че неговите момчета няма да останат очаровани от това, че им се месим в работата. Намекът беше повече от ясен.

— Смятат ни за стачкоизменници — ахна тя, — само защото приемаме задачите, които ни възлагат от диспечерския отдел, така ли?

— Може би са гледали по този начин на Санчес. Може да са се ядосали, че се меси в работата на техния отдел. Единственият начин дадена стачка да успее, е да не се работи. Може би ми хвърлиха тази тухла през прозореца, за да ме предупредят да си гледам работата в „Убийства“ и да не вземам случаи от други отдели.

— Значи, за да успее стачката — промълви тя, — те се опитват да ни сплашат.

— Или нещо по-лошо — каза той.

— Счупили са й врата, съблекли са я гола и са я вързали? — недоумяваше тя. — Искаш да кажеш, че това е работа на ченгета? Не вярвам.

— Хей — опита се да се оправдае Болд, — аз не се мъча да ти пробутам подобно предположение. Просто разследвам, това е всичко. Не изключвам нито една възможност.