Ридли Пиърсън - Клопка

Болд включи настолната си лампа, до която вече беше приготвил чаша чай „Ърл Грей“. Ако имаше нощна смяна, хората вече щяха да започнат да пристигат, но заради грипа смените бяха отпаднали. Цивилните служители все още идваха на работа, но тъй като детективите отсъстваха, мястото приличаше на гробище.

Болд разтърка очи, духна бавно и продължително върху стъклата на очилата си, почисти ги с хартиена кърпичка и се зае с протоколите.

Всеки протокол описваше подробно определена взломна кражба, обозначена със специален цифров код. После следваше име, адрес и час. Първият полицейски служител, пристигнал на местопрестъплението. Разследващ детектив, ако имаше такъв. Списък на откраднатите вещи. Кратко обобщение на събитията: завърнал се у дома, разбит прозорец, липсва аудиосистема; събудил се от шум, влязъл в дневната, видял заподозрения да бяга . Повторения, от които очите го заболяха. Патрулиращи полицаи, които извършват рутинни действия, за да накарат ограбените да си мислят, че на някого му пука. Но на никого не му пукаше, освен на застрахователните компании. Те искаха подписан и надлежно заведен протокол. Болд продължи да преглежда протоколите, като се опитваше да отпъди дрямката.

Първо проверяваше описите на откраднатите вещи, като отделяше онези, в които се изброяваха телевизори с голям екран, персонални компютри, клетъчни телефони — вещи, за които предполагаха, че са били откраднати от дома на Санчес. Един-единствен телевизор не му вършеше работа. Един-единствен компютър не го интересуваше. С изключение на клетъчния телефон, единичната цена на вещите, откраднати от дома на Санчес, надхвърляше хиляда долара. Този тип беше придирчив. Прецизен. Очевидно беше набелязал 37-инчовия телевизор на Кавамото. Кабелът на видеокасетофона не беше навит. Дали не е бил достатъчно скъп, за да се занимава с него? Или може би заради появата на Кавамото крадецът не беше имал достатъчно време да го огледа по-внимателно? Обикновено телевизорите и аудиосистемите бяха запазен периметър на наркоманите, които търсеха пари за следващата си доза, но те не пристягаха кабелите с бели пластмасови препаски. Наркоманите не се опитваха да надхитрят алармените системи, като блокират телефонната линия.

Болд подозираше, че въпросният крадец търсеше скъпа електронна апаратура в достатъчни количества, които да оправдаят риска. Един компютър, няколко телевизора и клетъчен телефон, който по-късно щеше да бъде клониран, можеха да му донесат чисти хиляда и петстотин долара, ако ги отнесеше при подходящия продавач на крадени вещи — за един ден работа това никак не беше зле. Повече от заплатата на ченге.

Като се ръководеше от описите на откраднати вещи, Болд отдели настрана двадесет и три протокола. В някои от формулярите квадратчето за домашна алармена система беше отметнато, но не във всички. Забеляза, че в два от протоколите се споменаваше, че системите не са се задействали. Вероятно ставаше въпрос за някаква застрахователна измама — собствениците сами бяха организирали „кражбата“ на вещите си. След това щяха да вземат парите от застраховката, да си приберат вещите и да заплатят известен процент от получената сума на онзи, който беше извършил „взлома“. Степфордските крадци. Това нямаше да бъде първото престъпление на „бели якички“, разследвано от СПУ.

Болд разлисти купчината розови, предназначени за архива копия, като търсеше някое друго свързващо звено. Прочете по-внимателно двадесет и трите протокола, като без да бърза прегледа забележките, в търсене на нещо, което щеше да му помогне да намали техния брой. При сегашния брой на случаите, с които беше затрупан, двадесет и три телефонни обаждания щяха да отнемат дни, ако не и седмици. Дори и ако си ги разпределяха с Дафни, работата щеше да отнеме цяла седмица, а може би и повече. А при положение, че на обажданията им отговореха телефонни секретари, целият процес щеше да продължи две или три седмици. Забележката на Шосвиц за връзката му с Дафни го тревожеше и не му излизаше от ума. Щеше му се да погледне на нея като на твърде преувеличена. Лъжи. Дълбоко в себе си искаше да я приеме като училищна клюка, но вместо това тя събуди у него страх — сякаш го бяха хванали да прави нещо нередно и това най-много го дразнеше.

Потънал в работа, той не усещаше бързия ход на времето. Чаят му изстина, а задникът го заболя — дребните удоволствия на полицейската работа. Отвън движението по улиците беше намаляло. Някъде далеч дочу свистене на гуми, но това не беше онзи познат монотонен шум на уличното движение през деня. Помещението миришеше на дезинфекционен разтвор, на хлорна вар с лек оттенък на разтопен каучук. Не беше забелязал кога е минала чистачката.