Ридли Пиърсън - Клопка

После му хрумна нова мисъл: ако крадецът е разполагал с кабелни препаски при проникването си в дома на Санчес, защо не е завързал с тях китките й, а е използвал връзки за обувки?

Защо връзки за обувки, а не пластмасови препаски?

Той си водеше бележки, макар че това не беше необходимо — нямаше да забрави нито една подробност от огледа. Може би в протоколите на отдел „Взломни кражби“ имаше доклади, където се споменаваше за използването на бели пластмасови кабелни препаски. Вече разполагаше с вещественото доказателство, за което се беше надявал.

Сега трябваше да го свърже с някой заподозрян.

— Нужна ми е помощ, Фил. Трябва да открия мръсниците, които нараниха Лиз. А освен това са ми необходими протоколите на твоите хора от „Взломни кражби“ за миналия месец. Помислих си, че можеш да ми помогнеш да се добера по-бързо и до двете — каза Болд. — Освен ако не си „твърде зает“.

Трябваше да свърже белите пластмасови препаски с някои от предишните взломни кражби, да открие определен „почерк“, да разшири обхвата на доказателствата и да увеличи броя на следите, по които да тръгне. А точно капитан Фил Шосвиц беше човекът, който можеше да му помогне в това отношение.

— Да не би да намекваш, че нарочно протакам нещата? — отбранително попита Шосвиц.

Истината беше, че някои от началниците с по-нисък чин съвсем целенасочено бавеха изпълнението на задачите и вероятно Шосвиц беше един от тях. Той непрестанно кръстосваше тесния си кабинет. Маниак на тема бейзбол, капитанът на „Престъпления срещу собствеността“ (към които спадаха и взломните кражби) беше отрупал рафтовете по стените с купи от градски първенства и сувенири от висшата лига — бухалка с автограф на Джуниър, бейзболна топка с подписите на всички играчи на „Маринърс“, снимка на самия Шосвиц пред Сафеко Фийлд 5 5 Сафеко Фийлд (Safeco Field) — голям стадион в Сиатъл, открит на 15 юли 1999 г., построен с общинско участие, чийто наемател е отборът на „Маринърс“. Окончателната му цена надхвърля първоначалните разчети с около 100 000 000 долара. Именно това е причината за драстичните икономии, наложени от кмета на града, които се явяват една от причините за Синия грип. — Бел.пр. в деня на откриването му, гордо размахал билета си. Капитанът непрестанно разтриваше лакътя си — нервен тик, който показваше, както че се е замислил, така и че е ядосан.

— Отвратен съм от случилото се с Лиз. Знаеш, че в това отношение съм на твоя страна. Всички са на твоя страна.

— Нима? — Болд беше преминал през цялата служебна стълбица заедно с Фил Шосвиц, беше работил близо десет години под негово ръководство в отдел „Убийства“, осем от тях като сержант на лейтенант Шосвиц. Сега Шосвиц беше капитан в „Престъпления срещу собствеността“, а Болд лейтенант в „Престъпления срещу личността“.

Болд подозираше, че Шосвиц му завижда въпреки по-високия си чин. Отдел „Убийства“ си оставаше златното яйце и работата в него беше най-престижното назначение в Управлението. Шосвиц беше пожертвал работата там заради повишението в чин капитан и по-високата заплата.

— Може би не всички — призна Шосвиц, — но ти сам си виновен за това. Разприказвал си се пред журналистите за отсъствията от работа и дори си размахвал пръст на някои хора.

Това беше вярно. Един телевизионен репортер беше интервюирал Болд и изявлението му, което представяше детективите, присъединили се към „боледуващите“ в твърде неприятна светлина, се беше появило в националните медии. Ако Шосвиц намекваше, че бяха хвърлили синята тухла през прозореца му в отговор на това интервю, Болд вече съжаляваше, че го беше дал. Макар да мислеше всичко онова, което каза и смяташе, че то не трябва да се премълчава, не си заслужаваше заради него да страдат Лиз и децата. Политиците, които се опитваха да си оставят отворена вратичка за продължаване на преговорите, се въздържаха да показват открито чувствата си — ярост, разочарование, гняв — по отношение на събитията от изминалата седмица, а Болд смяташе, че подобно отношение повече вреди, отколкото помага, защото те негласно оправдаваха „боледуващите“, въпреки твърдата позиция, която бяха заели срещу тях. Той обичаше полицейската работа и се гордееше с Управлението. За съжаление грипът беше накърнил неговата репутация, може би завинаги.

— Искам да ми осигуриш достъп до твоя архив, Фил — повтори Болд.

Той смяташе, че Шосвиц е загрижен за Лиз само на думи. След близо двадесетгодишно приятелство Болд видя някогашния си лейтенант в съвсем нова светлина. Ако на Фил му пукаше, той вече щеше да се е обадил на своето приятелче Мак Кришевски и щеше да е настоял да му каже имената на онези, които бяха хвърлили тухлата. Но Шосвиц беше ядосан на Болд, че е разговарял с журналистите и че продължава да разследва случаите, с които го засипваха. Беше ядосан на живота. Гневът го беше опустошил и ако Болд не внимаваше, същото щеше да се случи и с него.