Ридли Пиърсън - Клопка

Болд искаше от Кришевски да открие истинските виновници, а не просто да му предложи някоя изкупителна жертва. Но не очакваше твърде много от него.

— По-добре е — най-сетне отговори Болд. Никой нямаше право да се бърка в личния му живот. — Успяла ли е госпожица Кавамото да разгледа нападателя добре?

— Не, сър. Той очевидно се е движел доста бързо. Съборил я върху стълбите и избягал. И това, в общи линии, е всичко.

— Малко е понатъртена — повтори Болд, като се опитваше да се успокои. Зададе следващия въпрос, преди да влязат в къщата, за да не го чуе някой друг. — А Научнотехническият отдел?

— Уведомени са. Да.

— Колко човека са влизали вътре? — поинтересува се Болд.

— Аз и партньорът ми — каза тя, като посочи през отворената врата към друг новобранец, застанал в основата на вътрешното стълбище.

Къде беше гледал сержантът, който беше съставил списъка за дежурствата — да събере двама новобранци в една и съща патрулна кола? Толкова ли беше закъсало Управлението? Болд беше чул, че още двадесет-тридесет униформени служители — патрулиращи полицаи — не са се явили на работа тази сутрин. Но събирането на двама новобранци в една патрулна двойка показваше, че положението е много по-лошо, отколкото си мислеше.

— Двамата санитари — продължи тя. — Като изключим тях, местопрестъплението е добре запазено.

— Добре сте се справили, полицай — каза Болд, като се зачуди дали той не беше първият, обърнал се към нея по този начин, защото лицето й грейна.

— Благодаря ви, сър.

Болд се почувства като ръководител на бойскаути.

— Жертвата останала ли е в съзнание след падането?

— Не, доколкото ми е известно, сър. Мисля, че е припаднала за малко.

— Видяла ли го е да си тръгва? Чула ли го е да си тръгва?

— Не ми е известно. Смятам, че само го е чула на горния етаж и е отишла да погледне какво става. Сестра й рядко се прибирала вкъщи. Той я изненадва и я бута по стълбите. Мисля, че се е паникьосала. Може би е припаднала — изгубила съзнание за минута-две. Сериозно се е изплашила.

— Как е напуснал къщата? — попита Болд, като все още си мислеше за времето, в което е било извършено престъплението. По светло. Един ден след Санчес. Няма връзки за обувки около китките. Не искаше толкова много различия между двете престъпления.

— Нямам представа. Когато пристигнахме, и предната, и задната врата бяха заключени. — Тя посегна към джоба на гърдите си. — Специално си записах това.

— Заключени — повтори той.

— Точно така.

Болд отвори предната врата и огледа механизма.

— Няма пружинно резе — каза той. — Една секретна ключалка и една брава с кръгла дръжка с монтирана в нея секретна ключалка.

— Ако ми разрешите, сър? — обади се младата жена.

— Слушам ви.

— Когато ни отвориха отзад, за да влезем, партньорът ми и аз установихме, че ключалката на тази врата е заключена. Както отбелязахте, тя е секретна. При последвалата проверка на задната врата — вратата, през която бяхме влезли, се оказа, че и тя се заключва по същия начин. Жертвата, госпожица Кавамото, не можеше да си спомни дали е заключила точно тази секретна ключалка. Затова предположих, че той е влязъл и излязъл през задната врата. — Тя пое дъх и се осмели да изложи собствената си хипотеза. — Мисля, че след като нападателят е избягал, жертвата е заключила вратата — независимо дали в момента си спомня, или не този факт.

— А вратата на кухнята?

— Кухненската врата извежда в гаража. Той е встрани от обитаемите помещения, сър.

Очевидно извършителят е наблюдавал къщата, помисли си Болд. Знаел е през коя врата да влезе — задната врата, която обикновено не се заключва. Значи е избрал такова място, от което да се вижда задната врата.

— Ще наредя на партньора ви да охранява предната врата — каза Болд достатъчно високо, за да го чуе и другият полицай. — А вие ще обиколите наоколо и ще разпитате съседите подробно. За нападателя, за колата му, виждали ли са някого да стои в паркирана наблизо кола през последните няколко дни.

— Да, сър. — Курсантката изглеждаше изпълнена с радостна възбуда.

Болд нямаше кой знае какъв избор — не разполагаше с достатъчно хора, на които да възложи тази задача.

Тя излезе през предната врата, като подмина Гейнис, която тъкмо се канеше да влезе. Когато младежът отвори уста да заговори, Болд вдигна пръст и каза:

— Не сега, освен ако не е нещо много важно. Искам тишина. Вашата задача е да не пускате никой да влиза, докато аз или детектив Гейнис не ви кажем. Разбрахте ли? Първи през тази врата ще влязат хората от Научнотехническия отдел, но едва когато ние кажем. Каквото и да става, вие ще стоите отвън с всички останали.