Ридли Пиърсън - Клопка

— Какво толкова сложно има да ми помогнеш да получа тези протоколи? — попита той.

В очите на Шосвиц проблесна заплашителна искра, ноздрите му се разшириха. Той престана да кръстосва кабинета и впери в някогашния си сержант до болка познатия на Болд гневен поглед.

— Едва ли ще бъде редно това да стане в отсъствието на разследващия служител или служители…

— Те са болни — заяви Болд.

— Точно това исках да кажа!

— Те са решили така, не аз. Не ти! Какво предлагаш, да протакаме всички текущи разследвания? Да протакаме разследване за нападение над наш колега полицай, за да се укротят грипозните синьодрешковци?

— Не използвай такива определения в моя кабинет.

— Те се преструват, че са болни, Фил. Какъв е…

— Нещата са много по-сложни — недоволно заяви Шосвиц, като го прекъсна.

— Не и за мен — възрази Болд. — Искам нападателят на Лиз да си понесе наказанието и да прегледам протоколите. Обясни ми кое тук е сложното.

Шосвиц го изгледа гневно и отново започна да кръстосва кабинета. Болд си помисли, че капитанът изглежда като питбул в клетка.

Опита се да забрави за миг тревогата си за Лиз и синята тухла — Шосвиц нямаше да му помогне в това отношение — и се помъчи да се съсредоточи върху получаването на достъп до документите, които според него бяха от решаващо значение за разследването на нападението над Санчес. Взломните кражби се поемаха от първия униформен полицай, който се отзовеше на обаждането. Обикновено той или тя провеждаха кратък разпит, извършваха оглед на местопрестъплението и попълваха протокол, като оставяха потърпевшия да се оправя със застрахователната компания. Детективите от „Взломни кражби“ преглеждаха тези протоколи, като търсеха престъпления със сходен почерк или всякаква съществена информация, която можеше да се свърже със сведенията, получени от информатори или продавачи на крадени вещи, които бяха притиснали. Те работеха много по-малко навън, отколкото колегите им от „Убийства“, „Специални нападения“ или „Организирана престъпност“, защото разследването на една отделна кражба, която не можеше да се свърже с други, подобни на нея, представляваше чиста загуба на време за тях — вероятността откраднатото имущество да бъде открито и върнато на собственика му беше почти нулева. Болд се нуждаеше от помощта на Шосвиц, за да получи достъп до протоколите от случаите, с които се занимаваха неговите подчинени. Щеше да има нужда от неговото съдействие и ако искаше да прегледа всички протоколи от извършени наскоро кражби, които се съхраняваха в останалите три районни полицейски управления, Шосвиц можеше да направи това с няколко обаждания по телефона. Но целият му екип се беше присъединил към „заболелите от грип“ и той явно се чувстваше задължен и решен да ги защитава. Това не беше съвсем изненадващо за Болд — Шосвиц открай време беше лоялен към Организацията, въпреки че настоящият му чин и договорът, който беше подписал, не му позволяваха да последва примера на членовете й.

— За себе си ли правиш това или за Матюс?

Всички детективи умееха ловко да сменят темата на разговора, но Шосвиц от години не беше се занимавал с активна следователска дейност. Опитът му да уязви Болд успя единствено защото попадна право в болното място.

Болд знаеше, че не трябва да се поддава на тази провокация, но устата му изигра лоша шега.

— Какво, по дяволите, означава това? — гневно избухна той.

— Тя е водеща по случая на Санчес, а не ти, нали така? — попита невинно капитанът.

— И какво от това?

— Е, кой моли за услуга? — риторично попита Шосвиц. — Има си крушката опашка.

— И каква е тя?

— Лу, трябва ли да ти обяснявам?

— Трябва — увери го Болд.

Лицето му гореше. Устата му беше пресъхнала. С Фил Шосвиц от години бяха приятели, а ето че точно той поставяше под съмнение верността на Болд към съпругата и семейството му.

Шосвиц продължаваше да разтрива възпаления си лакът.

— Вие двамата… работите добре заедно — каза той, като проточи изречението и погледна в очите Болд, който почувства как му премалява под лъжичката. — Чувам, че окончателно разкарала онзи богаташ.

— Между нас отдавна няма нищо, Фил. Престани да ровиш.

— Няма, разбира се.

— Започваш да ме вбесяваш, Фил.

— Как мислиш, се чувствам аз — как се чувстваме всички ние — като гледаме с какъв ентусиазъм работиш?

Политика. Тази мисъл сякаш го заля със студена вода. Не беше очаквал Шосвиц толкова явно да подкрепя Кришевски. Болд беше потресен. Още един съюзник го беше предал, макар все още да носеше полицейска значка и да работеше в Управлението. Приятел. Колко ли други, които все още идваха на работа, мислеха като него? — запита се той. Докъде се беше разпрострял вътрешният саботаж в подкрепа на грипа?!