Ридли Пиърсън - Клопка

— Ти беше секретар на Организацията пет години. Разбирам това, Фил — опита се да му припомни той. — Но нас ни свързват не само някакви си договори. Нас двамата ни свързва приятелство. Ние не сме членове на Организацията. Вече не. Все още ли сме приятели?

Шосвиц изпухтя. Полусмях. Полустон.

— Новият началник не трябваше да бърка в портфейлите на хората. Това е страхотна грешка. Вземи нас, например — каза той, като посочи себе си и Болд. — Щяхме ли да се караме тук, ако не беше той?

— Той е нов.

— Той е пълен безхаберник. Какво може да знае един филаделфиец за нашия град?

— Той е един от най-добрите в страната. И двамата знаем това.

— Странен начин е избрал да го докаже — отговори Шосвиц. — Забрани извънредните дежурства. Забрани допълнителната работа в свободното време. Това е тъпо!

— Цената на стадиона надхвърли първоначалния бюджет. Искаш ли да ти кажа кое е тъпо? Погледни ръката на Лиз! — гневно заяви Болд. — Те пренесоха собствените си проблеми в дома ми и това прехвърли всякаква граница.

— Съгласен съм — бързо каза Шосвиц. — Няма спор.

— Наистина ли мислиш така?

— Какво искаш да кажеш?

— Нареди на Кришевски да открие виновника.

— Забранено ми е да поддържам връзка с Кришевски или с който и да е друг… заболял — напомни му Шосвиц. — Още едно прекрасно решение на нашия нов началник.

— Кришевски ще разпали война, ако продължава по този начин. Ченге срещу ченге! Защо е всичко това? В нашата работа няма място за подобни неща.

— Никой не го иска.

— Кажи го на Лиз. Или на Санчес. Стегнали са й главата, за да не може да мърда, Фил. В момента от нея са останали само две очи. Отиде ли да я видиш? Отиде ли някой изобщо? Къде, по дяволите, са се изпокрили всички? Ами ако това се беше случило на мен или на теб? Какво трябва, за да се върнат хората на работа?

— Обещания — каза Шосвиц. — И точно тук Мак Кришевски се намесва в играта. Той трябва да обслужва интересите и на едната, и на другата страна, Лу. Това му е работата.

— Така ли? Е, по-добре да не го прави с тухли.

Настъпи мрачно мълчание. Двамата се гледаха така, сякаш не бяха очаквали подобно предателство един от друг.

— Внимавай с тези протоколи — предупреди го Шосвиц. — Никой от отдела няма да се зарадва, ако разбере, че си пъхаш носа в архива им. Не е редно един лейтенант от „Убийства“ да се намесва и да изземва случай на „Престъпления срещу собствеността“.

— Нямам време да се тревожа за такива неща — въздъхна Болд. — И ако си не само приятел, но и полицай, трябва да ми помогнеш.

— А трябва да се тревожиш.

— Не. Нуждая се от тези протоколи. Ти имаш необходимите пълномощия да ми ги осигуриш — продължи да настоява Болд. — Трябва да ми помогнеш. Искам да разбера от архивите на твоите момчета дали нападението над Санчес е типично за почерка на някой престъпник.

— И защо мислиш изготвяме протоколите в три екземпляра? — попита Шосвиц.

Цялата администрация на Сиатълското полицейско управление се помещаваше в сградата на Обществена безопасност. Болд разбра намека на Шосвиц.

— Искаш да кажеш, че те са тук? Копията от всички тези протоколи вече са тук, независимо от кое районно управление са?

— А къде другаде? — ядосано заяви Шосвиц.

— Ще ги изискаш ли, за да ги прегледам?

— След час ще бъдат на бюрото ти — каза Шосвиц. — Но този разговор изобщо не се е състоял. Сам си се сетил за това. Поискал си някой от архива да ти върне услуга. Представи го както искаш, но в никакъв случай не споменавай моето име.

— Това ли е най-важно за теб? — попита Болд. — Колко още ще подкрепяш човек като Кришевски?

— Всеки с хората си — каза Фил Шосвиц.

— Да, разбира се — отвратен отговори Болд. — И кои са твоите хора, Фил? Онези, които не се явяват на работа ли? Или Санчес в болницата, която се състезава с плочките на тавана кой пръв ще мигне?

— Внимавай, Лу. Ако изтърсиш това в неподходяща компания, ще останеш съвсем без приятели.

— Ти неподходяща компания ли си, Фил?

— Изчезвай оттук, преди да съм променил решението си за онези протоколи.

— Тръгвам си — каза Болд. Не добави, че е получил това, за което беше дошъл, въпреки че се изкушаваше да го стори. Искаше той да има последната дума, но не се възползва от нея. Остави Шосвиц да си мисли, че именно той владее положението. Прие обещанието за протоколите, като се радваше на необявената победа.

Деветдесет минути по-късно протоколите за взломните кражби през последните три седмици — общо сто и четиринадесет на брой, се озоваха на бюрото на Болд. Повечето от тях представляваха просто задължителните описи за липсващо имущество.