Ридли Пиърсън - Клопка

Тя завъртя листите към него.

— Последна възможност. Ако откажеш, мислиш ли, че някой ще те помоли още веднъж?

Хлапето се приведе над масата и започна да пише.

Дафни стоеше замислена до шевролета на Болд.

— Вбесена си — каза той, — че му налетях.

— Изненадана съм. По-скоро Джон би постъпил така.

— Не трябваше да ти говори по този начин.

— И по-лоши думи сме чували — напомни му тя.

— Започвам да губя форма — подхвърли Болд. — Това ли искаш да кажеш?

— Той не е нападнал Санчес — заяви Дафни. — Това е важното.

— И ти му вярваш? — с лека изненада попита той.

— Да.

— Аз също — добави Болд почти шепнешком и потрепери. — О, господи!

— Да, знам какво имаш пред вид. — Тя се запъти покрай редицата коли към своята хонда.

Пейджърът му иззвъня. Още една взломна кражба първа степен. Все на него се падаха.

— Леки наранявания, Ел Ти. Няма основания за тревога — докладва Гейнис на Болд.

Същото можеше да се каже и за раните на Лиз, но Болд не се лъжеше така лесно. Всичко зависеше от гледната точка. Той наистина се тревожеше. Зад Гейнис един санитар затвори задната врата на частната линейка.

— Името на жертвата е Кати Кавамото. Неомъжена. Живее сама. Позната история, а?

Болд не желаеше подобно нещо. Нямаше нужда от него. Не и още едно съвпадение. За два дни това беше вторият случай на взломна кражба и нападение, на който ги изпращаха. Този път Гейнис беше определена да води разследването благодарение на Синия грип и на лотарийната система, въведена от дежурните диспечери, които възлагаха случая на първия детектив, отговорил по телефона. Болд й разказа за разпита и за това, че не бяха установили връзка между изнасилването на Кармайкъл и нападението над Санчес.

— Значи единият случай е решен — каза тя, — а другият е на път да се превърне в черна дупка.

— Не говори така — смъмри я Болд.

Гейнис предложи той да влезе вътре, а тя да се върне при шофьора на линейката и да поговори с него за последен път. Болд се възползва от възможността сам да огледа местопрестъплението.

Нападение по време на взломна кражба, извършена посред бял ден. Технически това беше тежко престъпление, независимо дали нараняванията бяха леки или не. Синият грип беше вдъхнал смелост на престъпниците. Когато котката я няма, мишките танцуват. Иззад бързодвижещите се тъмни облаци бликна ярка слънчева светлина и подухна топъл вятър. Лятото се опитваше да измести пролетта. Болд искаше да забрави местопрестъплението в къщата на Санчес. Не желаеше единият случай да повлияе на другия, но това се оказа неизбежно. Трябваше му някакво конкретно, необоримо доказателство. Нещо важно. Нещо, с което щеше да реши случая и да тикне някого зад решетките. Преди следващото разследване. Преди журналистите да налетят като лешояди. Преди мержелеещата се черна дупка на неразкритото нападение над Санчес да придобие застрашителни размери.

— Какво имаме тук? — остро попита той първия полицейски служител, млада жена, която, ако се съдеше по новата й униформа и очевидното й притеснение, най-вероятно беше един от курсантите в полицейската академия, временно повишени в патрулиращи полицаи.

Въпреки изправените рамене и самоуверено вирнатата брадичка тя подтичваше, за да не изостава от него и гласът й пресекваше, когато се опитваше да отговори. Тази мярка за попълване на личния състав, предприета от началника, за да се осигури необходимия брой патрулиращи полицаи по улиците, беше подробно отразена в пресата и подложена на унищожителна критика в служебното кафе на Обществена безопасност. Ако не бъдеха мобилизирани минимален брой полицаи, беше заплашил или обещал губернаторът (в зависимост от това чия страна вземаше човек в спора), щеше да се намеси Националната гвардия и да бъде въведен полицейски час, което означаваше политическа катастрофа за кмета.

Новобранците обаче не биваше да бъдат слагани зад волана на патрулните коли или да бъдат изпращани като първи полицейски служители на местопрестъпленията, особено пък когато ставаше дума за нападение. Въпреки целия си опит и мъдрост, новият началник сякаш беше полудял.

— Неомъжена жена.

— Разбрах вече — каза рязко той. Беше обзет от нетърпение. Необходими му бяха някои основни данни, но гореше от желание да остане сам на местопрестъплението.

— Живее със сестра си, която рядко се застоява в къщата.

— Това не го знаех — призна Болд. — А местопрестъплението?