Ридли Пиърсън - Клопка

Болд ги беше отвел в една от сестринските стаи, за да бъдат сами. Помещението миришеше на понички и беше осветено като супермаркет. На стената до микровълновата печка бяха залепени с тиксо две коментарни колони на Дейв Бари 7 7 Дейв Бари — американски писател хуморист, род. 1947 г. Носител на наградата Пулицър през 1988 г. за коментар. — Бел.пр. . Някой беше дописал първата буква на надписа „ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО“ и го беше променил на „ДУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО“.

— Е, и в леглото, и извън него, в отношенията ни имаше известен плам — поясни Ла Моя.

— И от колко време продължава това? — попита Болд.

Ла Моя сви рамене.

Болд кипеше от гняв. Ла Моя манипулираше хората около себе си така, както Болд никога не би могъл, дори и да искаше. И непрекъснато му се разминаваше.

Ла Моя беше точно такъв, какъвто изглеждаше: с изгладени сини джинси, грижливо сресана къдрава кестенява коса, която стигаше почти до раменете, яке от еленова кожа, сребърна каубойска тока на колана, бели като порцелан зъби и огромни мустаци. И излъчване. То личеше в походката му, в стойката му, в кафявите му очи. Неговата самоувереност се долавяше дори в тихия му приятен глас. Беше страхотно ченге. Нещо средно между брат по съдба и боен другар за Болд. Бивше негово протеже, което взимаше от живота всичко, което си поиска. За него из сградата на Обществена безопасност се носеха легенди — както за креватните му завоевания, така и за способностите му на детектив. Той страхотно беше разочаровал Болд, когато още в началото на грипа се беше обадил, че е болен.

Жените го намираха за страхотно привлекателен. Всички смятаха, че причина за неговата власт над тях е излъчването му на самоуверен мъжкар. Но Болд си мислеше, че за това допринасяха най-вече кадифените му кафяви очи и уязвимостта, която често се четеше в тях — очи на кутре, искрени и непорочни. Явно Мария Санчес беше поредната му жертва. И нямаше да е последната.

— Чух, че Боби Сокс разпитвала за приятеля й — каза Ла Моя. Имаше пред вид Гейнис. — Смятам, че можеш да го зачеркнеш от списъка на заподозрените, сержант. Той стои пред теб.

Ла Моя продължаваше да се обръща към Болд с предишния му чин, който самият той имаше сега. Също като треньор и възпитаник отношенията между тях двамата си оставаха непроменени, независимо от служебните повишения и бяха необясними за останалите им колеги.

— Ако изобщо си изпитвал някакви чувства към нея щеше да се върнеш на работа — недоволно заяви Болд. — Какво те е прихванало?

— Започнах работа в Управлението като патрулиращ полицай, сержант. Все още пия бира с момчетата в униформи. Играя бейзбол с тях. Името ми фигурира в списъка на Организацията. Началникът не постъпи правилно и аз съм длъжен да защитавам интересите си. Разбираш това, нали?

— Ти и Санчес. От колко време? — повтори Болд, изоставяйки темата за Синия грип, по която можеха да спорят цяла нощ.

— Скоро ще стане месец, откакто започнахме да се срещаме.

Въпреки че никой в Управлението не забраняваше изрично връзките между полицейски служители, на тях не се гледаше с добро око. Ако между двама служители съществуваше интимна близост, те не можеха да работят в един и същи отдел и често биваха разпределяни в различни участъци, като понякога кариерите им ставаха жертва на тяхната връзка. Всеки началник беше готов да заяви без колебание, че личните отношения пречат на полицейската работа.

— И колко време щеше да продължи тази връзка според теб? — попита ядосано Болд.

— Е, в момента съм тук и говоря. Нали така?

— Ние те разкрихме ! — недоволно заяви Дафни. — Каква полза има Мария от теб, щом само наблюдаваш отстрани! — каза тя.

— Може би не само наблюдавам — подхвърли Ла Моя.

— Обикаляш баровете за ченгета, за да събираш сведения, предполагам — презрително заяви тя.

— Някой да е проявявал недоволство, че се е срещала с гринго ? — попита Болд.

— Знаех си, че ще ме питаш за това! По дяволите, сержант!

— Семейството й? Колегите й?

В град с многобройна азиатска общност на латиноамериканците се гледаше със силно предубеждение. От време на време между униформените полицаи в Управлението припламваха искри. Болд не искаше да се изправи пред възможността нападението над Санчес да се дължи на расови предразсъдъци или на криворазбрана ревност — престъпление от омраза — това щеше да го отклони от насоката, в която понастоящем се движеше разследването.

— Нищо такова — увери го Ла Моя. — Освен това не сме афиширали връзката си. Нито един от нас не искаше да го прехвърлят на другия край на града.