Ридли Пиърсън - Клопка

— Сигурен ли си?

— Става дума за мен, сержант.

— Точно затова питам — каза Болд.

Ла Моя сам си създаваше неприятности. Похожденията му включваха както капитани, така и полицайки, които издаваха квитанции за глоба на неправилно паркирани автомобили. Бяха го отстранявали временно от работа без право на заплата. Бяха го мъмрили. За всеобщо учудване той не само беше запазил значката си, но и беше успял да се издигне до чин сержант напук на клюките, злостните подмятания и откритите скандали. Болд беше съумял да запази в тайна една от старите връзки на Ла Моя с капитан Шийла Хил, иначе Ла Моя щеше да изхвърчи от бригадата. И Хил, и Ла Моя му бяха длъжници за това. Болд рядко искаше нещо в замяна на подобни дългове, но сега се почувства изкушен да притисне Ла Моя да се върне на работа.

— Искам да те попитам следното: знаеш ли нещо за това разследване на взломна кражба, по което е работила тя?

Ла Моя трепна, въпреки привидното си спокойствие.

Болд разбра, че е уцелил.

— Джон? — попита го той.

Ла Моя продължаваше да гледа Болд в очите. Искаше му се да каже нещо, но не се решаваше. Той стана от стола си и заяви:

— Внимавайте и двамата.

После излезе от стаята. Болд извика след него, но Ла Моя не му обърна внимание.

— Какво беше това ? — леко изплашена попита Дафни.

— Той знае нещо за Санчес, но се страхува да ни го каже — прошепна Болд, като отново се зачуди дали Лиз и децата са в безопасност, въпреки че се намираха на километри от дома им.

Джон ла Моя не се страхуваше от никого и от нищо. На какво тогава се дължеше тази странна промяна в поведението му?

Антъни Бръмуел се опитваше да се пребори с поредната самотна вечеря. Когато телефонът иззвъня, оплешивяващият мъж беше преполовил чинията с юфка и броколи, залети с кисело мляко и масло, и поръсени с пармезан от пакетче — пластмасово сирене, както го наричаше той — и тъкмо отпиваше глътка бира „Лайт“ от алуминиева кутийка. Зачетен в спортната страница на „Сиатъл Таймс“, Бръмуел изруга по посока на звънящия телефон. Въпреки обзелото го раздразнение, той стана и вдигна слушалката. В края на краищата не му се обаждаха чак толкова често.

— Ало?

— Господин Антъни Бръмуел?

— На телефона. Кой се обажда? — Стори му се, че обаждането е част от поредната кампания на някоя фирма за набиране на клиенти по телефона и раздразнението му постепенно започна да прераства в гняв. Не ме нарече Тони , помисли си той. Чуваха се други гласове. Тракане на клавиши.

Мъжът в другия край на линията заговори бързо, но ясно. Личеше си, че доста е репетирал.

— Обаждам се от името на Консолидейтид Мючуъл Иншурънс, господин Бръмуел. Преди да затворите, искам да знаете, че без всякакво задължение от ваша страна ви предлагаме два безплатни билета за филм по ваш избор…

Антъни Бръмуел считаше себе си за отявлен киноман, въпреки че в повечето случаи гледаше филмите сам. Дали два безплатни билета означаваха два различни филма, или два билета за един филм? Това имаше огромно значение за него и тъй като предположи, че става дума за второто, беше на път да постави слушалката, от която все още продължаваше да звучи гласът на рекламния агент. В този миг ръката му спря във въздуха. Два безплатни билета за филм по ваш избор.

— Два билета за един филм — попита той, — или по един билет за два филма? Трябва да знаете, че за мен това има голямо значение.

— Можете да използвате билетите както намерите за добре — отговори рекламният агент.

Човекът току-що си беше спечелил още минута внимание от негова страна.

— Продължавайте, слушам ви — каза той.

Всъщност Бръмуел държеше слушалката на известно разстояние от ухото си, сякаш по този начин обвързването му щеше да бъде по-малко.

— В края на нашия разговор Консолидейтид Мючуъл ще ви гарантира петнадесет процента отстъпка в сравнение със стойността на сегашната ви застрахователна полица за недвижимо имущество. Абсолютна гаранция!

— Билетите. И искам да ви предупредя, че търпението ми е на изчерпване.

— Два безплатни билета за всеки киносалон от веригата „Пантеон“, които ще бъдат уредени по електронен път. Можете да ги получите от новите автомати за билети за филм, или филми по ваш избор, за прожекция по ваш избор, както и за ден по ваш избор.

— Два отделни билета. За два различни филма — отсече Бръмуел.

— Да. Абсолютно, да!

— За всеки от киносалоните на „Пантеон“?