Ридли Пиърсън - Клопка

Може би Рин Тин Тин беше обучен да различава жертвата от нападателя, а може би всичко се дължеше на състоянието, в което беше изпаднал Болд, но четириногият обучен пазач се хвърли право към прасеца на мъжа, който стискаше Болд за гърлото. След по-малко от секунда хватката се разхлаби и Болд нарочно се хвърли на земята, за да се разграничи от нападателите и с надеждата, че ще успее да открие пистолета си.

Мъжът изкрещя, когато огромните зъби се забиха в крака му и откъснаха живо месо.

Болд трескаво започна да опипва асфалта, за да намери пистолета. Задъханото дишане на кучето отекваше като вятър в ушите му. Бухалката се стовари с глух звук върху животното и то изскимтя жално, отстъпи назад и се огледа. Звук от бягащи стъпки. Трясък на затварящи се автомобилни врати. Кучето се окопити, залая настървено и хукна по алеята след нападателите. Пронизителен писък на гуми. Болд се опита да се претърколи, като се надяваше да зърне контурите на колата или дори регистрационния номер, но тялото му бе сковано от болка. Опита се да си поеме дъх. Огромен влажен език започна да го ближе по лицето.

— Добро куче — каза Болд, доста изплашен, че животното може да се нахвърли върху него. — Добро куче.

Дясното му ухо пищеше като будилник, който се чува от някаква далечна стая. От главата му течеше кръв — резултат от удара с бухалката.

— Боже мили! — възкликна мъжки глас.

Беше съседът му, собственикът на кучето.

— Полиция — простена Болд, като най-после успя да се съвземе. Той затърси калъфа със значката си, но очевидно нападателите му го бяха взели заедно с портфейла и парите. — Живея тук — успя да каже той, като кашляше. — Съседи сме.

— Не мърдайте! Аз ще се обадя! — Мъжът хукна към къщата, следван от кучето, което сигурно очакваше порция „Тейсти Чу“ за награда.

— Не! — спря го Болд.

Лежеше на земята, задавен от миризмата на прогнилата ограда и собствената си кръв. Не искаше съседът му да се обади на 911. Не искаше пресата да разбере, че някакъв полицай е бил пребит и ограбен. Щяха да го разпитват. Да нахлуят неканени в живота му. Да пише рапорти. Да дава обяснения. Не искаше да тревожи Лиз, не искаше да спори с нея, защото тя щеше да настоява той да си вземе болнични — може би именно такава беше целта на нападателите, но точно сега не му се мислеше за това.

— Помогнете ми — каза той. Трябваше да се стегне и да обмисли случилото се.

Дафни, помисли си той, докато съседът му помагаше да се изправи на крака. Усилието беше истинско мъчение за израненото му тяло.

Дафни беше облечена с тесни сини джинси и пуловер в карамелен цвят, който подчертаваше тъмните й очи. С навитите си ръкави на пуловера тя приличаше на жена, която е настроена съвсем делово. Изящната сребърна гривна показваше, че не е на работа. Болд предполагаше, че тя има доста подобни бижута, останали от връзката й с Оуен Адлър — човекът беше готов да й купи дори Космическата кула 9 9 Космическата кула (Space Needle) — Една от забележителностите на Сиатъл. Представлява висока 170 м кула, построена през 1962 г. като символ на Световното изложение. Под самия й връх се намира панорамен ресторант. — Б.пр. , ако по този начин можеше да си осигури любовта й.

Дафни включи нощната лампа до леглото на Болд, наведе се и го огледа внимателно. Стори му се странно, че вижда друга жена в тази спалня, а не Лиз. Дори почувства известна вина, въпреки болката.

— Свали си ризата — нареди му Дафни.

— В никакъв случай — изпъшка Болд. — Последния път, когато си свалих ризата пред теб…

— Свали я и се надигни, в противен случай се качвам в колата и се прибирам вкъщи — заплаши го Дафни.

— Може би така е най-добре.

— Сигурен ли си, че няма нищо счупено? — попита тя.

По гърдите и ребрата му имаше тъмночервени петна и зловещи синини. Дафни леко докосна една-две и Болд потръпна от допира й.

— Не съм съвсем сигурен — каза той. На ухото му беше залепено парче анкерпласт.

— Обърни се! — нареди му тя.

— Да знаеш как обичам да ме командваш — подразни я той.

— Веднага!

Болд се подчини.

— Чудя се как дишаш. И тази тук… тази… точно на бъбрека. Уринирал ли си вече?

— Какво?!

— Има ли кръв в урината ти, Лу?

— Не.

— Трябва да идеш на лекар.

— При което ще се наложи да докладвам за грабежа. А след това на моравата пред къщи ще се струпат двадесетина репортери, а телефонът ми ще се скъса да звъни. Не, благодаря.

— Наистина трябва да отидеш на лекар — повтори тя.