Ридли Пиърсън - Клопка

Градът се тресеше от престъпления, а колегите му нарочно си стояха по домовете и очакваха промяна в политиката на Управлението. Не разбираше какъв е смисълът на всичко това, както не разбираше и защо трима улични крадци ще се нахвърлят върху него с бухалка за бейзбол. Освен ако не се бяха изплашили, или побеснели от омраза към него, когато бяха видели полицейската му значка. Омразата можеше да накара и най-хрисимия уличен крадец да побеснее. И изведнъж се почувства изпълнен с омраза, а наоколо нямаше никой, върху когото да я излее.

— Къде е Мария Санчес? — попита Болд, като показа значката си на сестрата, която се намираше в сестринската стая.

Когато пристигна установи, че охраната я няма, а стаята е празна. Почувства се така, сякаш подът се беше изплъзнал изпод краката му.

Сестрата започна да проверява в компютъра и Болд се притесни, че тя не можа да му отговори веднага, без да прави справка.

— Преместили са я от интензивното отделение на третия етаж. Стая триста и седемнадесет.

— Значи е по-добре? — обнадежден попита Болд, като си спомни, че при последното му посещение състоянието й определено се беше влошило.

— Преместването показва, че състоянието й е стабилно — поправи го сестрата.

— Някакво движение… освен на очите?

— По-добре е да попитате лекуващия лекар — посъветва го тя.

Болд се качи в асансьора, както беше направил и на идване. За човек, който обикновено се качваше и слизаше по стълбите, усещането беше странно, дори унизително. Той се затътри по коридора, като с болка си помисли, че изглежда като старец. Баща му го беше възпитал, че човек не може да заобиколи болката, а просто трябва да премине през нея. В момента дори не беше взел аспирин. Опитваше се да застави крайниците си да се движат, ребрата да понасят дишането, а главата да не обръща внимание на пулсиращата болка.

Беше съобщил на Лиз, че са го пребили и са му задигнали парите и калъфа с полицейската значка и че кучето на съседите със сигурност е спасило живота му. И преди му се беше случвало да пострада по време на служба. За щастие Лиз не му вдигна скандал, че отново е предпочел да не отсъства от работа. Само каза, че иска да го види. Болд й обеща, че ще се постарае това да стане.

Лиз не знаеше, че крадците бяха използвали кодовото название К-9 и че един от тях се беше опитал да изпробва типичния за Марк Макгуайър 10 10 Марк Макгуайър — известен бейзболист, който играе на първа база в отбора на „Кардиналс“ от Сейнт Луис. — Б.пр. удар върху главата му. Никой не знаеше — дори и Дафни — че дълбоко в себе си той подозираше, че нападението е поздрав от Кришевски — като онези стриптийзьорки, които чукат на вратата ти и вдигат градуса на празненството по случай петдесетия ти рожден ден. Покана от Кришевски да се разболее тежко от грип. Трябваше отново да помисли по този въпрос.

Болд показа документите си на новия човек от охраната, застанал пред вратата, и провери списъка с посетителите на Санчес. Забеляза, че Ла Моя я посещава поне веднъж дневно, обикновено доста след края на обявените за свиждане часове — нещо типично за хората, които оставаха по-дълго при болните. Представи си как сержантът седи сам в тъмната стая, докато Санчес спи. На мнозина това би се сторило невероятно, но Болд го познаваше по-добре от всеки друг.

Щорите бяха спуснати и в болничната стая цареше полумрак. Телевизорът беше включен на безплатен канал, по който течаха реклами, а от малката колона, прикрепена към леглото, се разнасяше приглушена класическа музика. Той се сети за слушалките в спалнята й и си помисли, че трябва да й донесе нещо по-добро — Хамилтън, Питърсън, Монк или Гейтмаут Браун 11 11 Скот Хамилтън — американски джаз музикант, саксофонист (р. 1954 г.); Оскар Питърсън — канадски джаз пианист (р. 1925 г.); Телониъс Монк — американски джаз пианист и композитор (1917–1982 г.); Кларънс „Гейтмаут“ Браун — американски блус музикант и певец (р. 1924 г.). — Б.пр. .

„Стабилно“, спомни си той обяснението на сестрата. Разбира се, че състоянието й беше стабилно — главата й беше захваната в някакъв уред, който изглеждаше като средновековен инструмент за мъчения. Тя не можеше да помръдне. Само като я погледнеше, стомахът му се свиваше на топка.

Спомни си как преди няколко години младата Мария Санчес стоеше пред вратата на дома му, дошла за първи път да се грижи за децата — оживена, с радостно блеснали очи, но в същото време предпазлива и леко смутена. Тя не желаеше да смесва личните отношения с професионалните и в същото време не можеше да устои на идеята да бъде с децата. Болд подозираше, че точно затова тя не се беше задържала твърде дълго — полицейските им значки бяха попречили отношенията им да прераснат в приятелство. Определено не беше поради липса на разбирателство с децата — те се бяха влюбили в нея от пръв поглед. А това беше достатъчно, за да спечели сърцето на всеки родител, включително и неговото. Болд веднага я беше харесал. От онази вечер нататък беше започнал да я хвали в службата. Беше се опитал да й отвори някои врати така, както навремето беше направил за Гейнис. Може би това също беше помогнало за повишението й от редови полицай в детектив, а може би не. Вече нямаше значение.