Ридли Пиърсън - Клопка

— Не.

— А Дикси?

— Неговите пациенти са все мъртъвци — отговори Болд.

Доктор Роналд Диксън, главен съдебен лекар на Кинг Каунти, беше един от най-близките приятели на Болд.

— Легни — каза тя. — Ще ти напълня ваната с гореща вода, ще те натъпча с аспирин, ще приготвя чай и ще се обадя на Дикси. Щом се изкъпеш, ще те закарам до Съдебната медицина да те прегледа. Там имат рентгенов апарат. Ако е нужно ще те приемат в болницата. Добре ли е така?

— Никак не е добре!

— Избирай — или веднага си тръгвам и те оставям сам да се оправяш.

— Добре де.

Болд се отпусна на леглото. Всяка кост, всеки мускул в тялото му възропта.

— Искаш ли ароматизиращи соли? — попита Дафни, докато вървеше към банята.

— Ха, ха! — опита се да се изсмее той.

— Това „да“ ли е, или „не“?

— Да, ако обичаш — призна той. — Евкалипт.

— За да те скрие пяната, когато донеса чая, така ли, господин Срамежливец?

— Права си. Искам да кажа, освен ако не си решила да влезеш с мен във ваната, за да ми почистиш раните.

— Само в сънищата ти! — подразни го тя и пусна водата.

Болд чуваше шуртенето й само с лявото ухо.

Да, понякога наистина се явяваш в сънищата ми, помисли си той.

В кабинета на съдебния лекар в мазето на медицинския център „Харбървю“ цареше зловеща тишина. Помощниците на доктор Диксън отдавна се бяха прибрали по домовете си.

Дикси обяви Болд за „сравнително здрав и все още жив“.

— Ако те бяха докарали мъртъв, щях да си помисля, че си скочил от някой влак или си паднал от много висока стълба — добави той с наставнически тон.

— Точно това смятам да кажа и да се придържам докрай към него — тихо произнесе Болд. Дори говоренето му причиняваше болка. Тя изпълваше цялото му тяло, като корените на дърво, които се опитваха да намерят вода.

— Мога да ти изпиша едно-две неща. За болка. За сън.

— Не, благодаря.

— Все едно, може би ще е по-добре да му ги изпишеш — намеси се Дафни.

Болката беше твърде голяма, за да спори с тях.

— Слушай какво казва младата дама — посъветва го Дикси. — Между другото, как е Лиз? — попита той, докато обърнат с гръб към тях пишеше рецептата.

Намек ли беше това? — запита се Болд.

— Възстановява се бързо. Не й е приятно да говори за това.

— Кога ще й кажеш за твоето премеждие?

— Ще изчакам малко — отговори Болд.

— Не му се занимава с бумащина — шеговито подхвърли Дафни.

— А-ха! — кимна Дикси.

— На кого е нужно още едно разследване? — опита се да обясни нежеланието си Болд.

— Това е от бейзболна бухалка — каза Дафни, докато Диксън отново оглеждаше ухото му.

— К-9 — промърмори Болд.

— Какво каза? — попита Дикси, който продължаваше да се взира в нараненото му ухо.

— Откога крадците започнаха да викат на кучетата К-9?

— О-па! — възкликна Дафни. — Това намек за някакъв заговор ли е?

— Добре де, нека да е обикновен грабеж. Защо тогава не се ометоха, щом ме преджобиха? Защо останаха да ме налагат с бейзболна бухалка?

— Мислех, че откакто се разрази грипа, броят на подобни нападения е нараснал — каза Дикси.

— Няколко пъти — отговори Дафни.

— Вярно — съгласи се Болд.

— Имаш ли кръв в урината?

— Не! — Болд усети как Дафни го погледна.

— Трябва да следиш за това, както и за съсиреци в изпражненията.

— Разбрано.

— И искам веднага да ми кажеш.

— Слушам!

— Извадил си късмет.

Болд потръпна.

— Да, чувствам се страхотно.

— Нито едно ченге няма да стори подобно нещо на друго ченге, Лу. Грип или не, просто не ми се вярва — каза Дикси. — Обидни подмятания? Тормоз? И още как! Но това? Само и само да не ходиш на работа?

— Май имаш право — призна Болд. — Въпреки че определено си го помислих.

— Кражбите и побоите са се увеличили — повтори Дикси.

— Вече го чух — каза Болд.

— Можеш ли да го подслониш при теб? — обърна се Диксън към Матюс. А на Болд каза: — Разбирам, че не искаш да плашиш Лиз, докато не разбереш какво става. Познавам те. Но не можеш да останеш сам у вас тази нощ. Просто не можеш. Това е лекарско нареждане. Трябва да има някой с теб. Тъй че или тръгвай към Джеймърсънови…

Болд не го остави да довърши и поклати глава.

— Е, значи ти ще играеш ролята на сестра — каза Дикси на Дафни. — Мери му температурата на всеки четири часа и му давай още аспирин, ако е нужно. Обади ми се, ако състоянието му рязко се влоши.

— Трябва да се обадя на Лиз — каза той, като се настани в хондата на Дафни.

— Вече започваш да се вразумяваш.