Ридли Пиърсън - Клопка

— Не! — Очите й сякаш кипяха от безсилие.

— Съжалявам — промълви той. Великият детектив не може да събере две и две. Чувстваше се съвсем безпомощен. — Дявол да го вземе! — промърмори Болд.

Очите й трепнаха, затвориха се и повече не се отвориха.

— Мария? Мария? — тихо я повика той, но само след миг разбра, че разпитът е приключил. Мария беше заспала.

— Не съм сигурна, че разбирам смисъла на всичко това — каза Дафни, докато крачеше бързо по коридора към Хранилището. Болд я беше измъкнал от кабинета й.

— Смисълът е — каза Болд, — че нейните ключове са важни. — Цялото тяло го болеше. — Не знам точно защо. Ти ръководиш разследването на нейния случай, което значи, че без твоя подпис не мога да взема ключовете й от Хранилището.

Тя отвори вратата и го изчака да мине.

— Започвам да си мисля, че нападението над мен и това над нея са свързани и точно това ме накара да отида при нея в болницата — продължи той. — Не мога да си затварям очите пред фактите, Дафни — в нашия квартал не нападат и обират хора.

— Знам. Е, ако не са били крадци, тогава кои са били?

— Може би не трябва да знаем кои са били.

— Ченгето в мен не иска да повярва, че някое ченге би могло да стори това на друго ченге. Никога.

— Да не мислиш, че на мен ми харесва? — попита Болд.

— А психологът — той гледа на нещата по различен начин — продължи тя. — Тук става дума за негодувание, за чувство на безсилие от страна на грипозните и желанието им да намерят отдушник за тези чувства е съвсем естествено.

— Но протестът им е успешен.

— За нас — да — съгласи се тя, — защото се скапваме от умора. Но за онези ченгета, които си стоят по домовете? — попита тя. — За тях, както и за обществеността, ние сме омаломощени, паднали сме на едно коляно, но не сме се предали. Не сме вдигнали бяло знаме. Това би могло да бъде причина за силен гняв.

— Насилие? — попита я той.

Матюс сви рамене и кимна неохотно.

— Бих казала, че е възможно — потвърди тя. — Но със сигурност гледам на нападението на Мария като на взломна кражба, която се е изродила в побой. Виж, за твоята малка схватка… не съм толкова сигурна.

— Значи изслушваме жертвата и тръгваме да търсим доказателства — припомни й той.

Законът на Болд за разследването. В случая със Санчес търсенето на доказателства в момента означаваше намирането на точно определена връзка ключове.

Като главен сержант, който ръководеше ежедневната работа в Хранилището за веществени доказателства, Кришевски беше запазил дневната смяна за себе си и за тричленната си бригада. Като президент на Организацията, Кришевски беше заболял тежко от Синия грип. Същото се отнасяше и за хората от бригадата му. Сега в хранилището работеха малцината останали от втората и нощната смени.

Рон Чапмън, униформен сержант с две години по-малко стаж от Кришевски, имаше изтощен вид. С масивни гърди, голямо шкембе и бледо лице, той изглеждаше като ирландски фермер, който отглежда картофи, облечен в изгладена синя полицейска униформа. Болд бегло познаваше Чапмън. Години наред той се беше разминавал с него из коридорите и го беше виждал да работи зад ограденото с рамки от телена мрежа помещение на Хранилището, където подреждаше и описваше веществените доказателства. Всеки уважаващ себе си детектив познаваше полицаите, които работеха в Хранилището — мястото, където се съхраняваха всички веществени доказателства от разследваните и все още неразкрити престъпления, както и по случаи, които тепърва щяха да влизат в съда.

Като водеща на разследването, Дафни се подписа за веществените доказателства по случая на Санчес и Чапмън отиде да ги вземе. След няколко минути той донесе вещите в запечатан кашон, в който се намираше голяма черна найлонова торба, подобна на тези, в които събираха боклука. Торбата беше пристегната със скоба, за която беше прикрепено етикетче с номера и описанието на случая. За да се отвори скобата и да се провери съдържанието на торбата етикетчето трябваше да се скъса. Дафни направи това пред Чапмън, който държеше разпечатка на съдържанието на торбата. Тя извади черното кожено яке на Санчес, изцапано с химикали, използвани от техниците в лабораторията за сваляне на отпечатъци, и го вдигна, за да могат и двамата да го видят.

— Изваждам якето — заяви тя.

— Получих съобщенията за Санчес, които си разпратил по електронната поща — каза Чапмън на Болд.

Болд веднага застана нащрек.