Ридли Пиърсън - Клопка

— Знаеш ли, проблемът с електронната поща — продължи Чапмън, — е, че всеки може да разбере кой я изпраща.

— Имаш нещо за мен ли, Рон? Знаеш нещо за кражбата у Брукс-Гилман?

— Не съм казал такова нещо, нали?

— Донесоха ли някакви веществени доказателства от местопрестъплението?

— Аз поне не знам.

— Мога ли да видя дневника за последните две седмици?

— Че защо не? — каза Чапмън, въведе нещо в компютъра и завъртя монитора към Болд и Дафни.

Болд провери в бележника си датата, на която Санчес беше поела разследването от обезлюдения от грипа отдел за взломни кражби на Шосвиц. Забеляза, че три дни преди да бъде нападната Санчес бе посетила Хранилището два пъти — сутринта и надвечер. Преброи общо четири посещения. Нямаше обаче посочен номер на случая, нито име на жертвата, което му се стори, меко казано, странно. Инициалите на Рон Чапмън в графата ДС — дежурен служител — показваха, че точно той е бил на работа, когато Санчес е идвала тук вечерта.

— Защо няма никакви данни, Рон? Нито номер, нито име.

— Сериозно? — каза Чапмън и погледна Болд почти по същия начин, както го беше погледнала Санчес. Сякаш очакваше нещо от него и Болд беше длъжен без повече обяснения да се досети какво има предвид Чапмън.

— Те трябва да бъдат вписани — напомни му Болд.

— Невинаги — отвърна Чапмън.

Думите му смутиха Болд. Откога при посещение в Хранилището не беше нужно да се вписва номера на случая?

— Не може един полицейски служител да дойде тук и просто така да си вземе това, което му трябва — каза Болд.

Чапмън се наведе към мрежата като затворник по време на свиждане.

— Не всички посещения се отразяват по един и същи начин. — Сержантът се поколеба. — Времената са смутни — каза той и отново погледна многозначително Болд, сякаш го молеше да съедини точките на скритата картина.

— Претърсвам джобовете на коженото яке — официално обяви Дафни.

— Нещата са там — каза Чапмън и посочи един запечатан плик от плътна кафява хартия. Той прочете надписа. — Комплект ключове и дистанционно управление за отваряне на гаражна врата.

Болд отново прегледа записите в дневника. Не искаше да загуби Чапмън, който все още се колебаеше дали да му помогне.

— Защо не дадеш едно рамо, Рон?

Дафни се подписа за плика, отвори го и изсипа в ръката си комплект ключове и дистанционно управление. Ключовете и дистанционното управление бяха обработени с прах и пари за латентни отпечатъци и бяха придобили бледолилав оттенък.

Чапмън завъртя монитора към себе си и въведе нещо в компютърния дневник. Всичко трябваше да бъде надлежно записано.

Но срещу името на Санчес не фигурираха номера на случаите. Защо? Болд вече разполагаше с това, за което беше дошъл, но си тръгна с повече въпроси, отколкото отговори.

— Искам да те попитам нещо — каза на Дафни Болд, седнал зад волана на шевролета. — Откога едно униформено ченге като Рон Чапмън не прави това, което е угодно на Кришевски?

— Аз също се чудя — призна Дафни.

— Ти си психологът.

— Изоставяне на началника? — запита се тя, търсейки обяснение. — Обикновено това показва наличието на егоистичен мотив. Нещо лично, може би. Пенсиониране? Някой болен в семейството? Някаква ситуация, в която пликът със заплатата е по-важен от определена кауза.

— Защо му е тогава изобщо да ми помага?

— Трябва да призная, че и аз не мога да си обясня.

— Значи това, което стана в Хранилището, ти се е сторило странно — поощри я Болд, за да продължи разсъжденията си.

— Необичайно — каза тя, като избра своя собствена дума. — Неочаквано.

— Той искаше да ми каже нещо.

— Не — поправи го тя. — Искаше ти сам да го откриеш.

— И Санчес искаше същото — заяви той. — Тези ключове. Тя направо беше готова да умре, само и само да ми помогне да разбера какво иска да ми каже, а аз така и не можах.

— Поне засега — каза тя, като показа ключовете и ги разклати.

Болд спря пред къщата на Санчес, като препречи входа на алеята за коли.

— Все още не мога да простя на хората от отдела, че онази вечер бяха паркирали на алеята. Кой знае какво сме пропуснали!

— Например?

— Ако това е взломна кражба, грабеж, каквото и да е, този тип е трябвало да паркира някъде. Той товари телевизори, не забравяй. Може би е паркирал на алеята. Може би щяхме да успеем да открием отпечатък от грайфер на гума или нещо друго. Кой знае?

— Ако? — попита тя. — Не ти ли писна от това постоянно незнание?

— Знаем, че задигнаха портфейла ми, но останаха, за да ме пребият. Един от тях използва кодовото название К-9.