Ридли Пиърсън - Клопка

Болд грабна устройството от ръката й, насочи го към механизма за отваряне, монтиран над вратата, и натисна бутона. Два пъти. Нищо. Опита отново с малкото черно устройство, закачено на ключодържателя, и вратата повторно се задейства.

Двамата се спогледаха.

— Значи не е имала пред вид ключовете.

— Не.

— И какво мислиш?

— Ясно какво — отговори той.

— На кого е? — каза тя, като посочи към второто устройство.

— Точно така.

— На приятеля й? От къщата на родителите й? На сестра й? На някого, за чиито деца се е грижела?

— От някой от случаите, по които е работела? — продължи Болд.

— Знаех си, че ще кажеш това. — В тона й се долавяше разочарование. Беше й добре известно колко време ще бъде необходимо, за да обиколят деветте къщи.

— Тя искаше да открием това — напомни й той, като държеше дистанционното управление, сякаш то беше някакво съкровище.

— Е, вече го открихме — каза Дафни.

Болд не хареса обстановката по улиците. Промяната, настъпила след началото на грипа, веднага се забелязваше: по-малко пешеходци, пълен хаос пред светофарите, всеобщо безпокойство. Хората вървяха по-бързо и по-целеустремено, застояваха се по-малко по уличните ъгли. Полицаите, ако имаше такива, бяха твърде малобройни. Не се виждаха патрулни коли. Въпреки новия стадион, посещаемостта на срещите на „Маринърс“ през изминалата седмица беше спаднала с четиридесет процента.

Управата на Бенаройа Хол 12 12 Бенаройа Хол — музикален комплекс в центъра на Сиатъл, седалище на Сиатълския симфоничен оркестър, открит през 1998 г. Наречен на името на Джак Бенаройа — бизнесмен и филантроп, дарил 15,8 милиона долара за построяването му. Има голяма зала с 2500 места и камерна зала с 540 места. — Б.пр. беше наела частна охранителна фирма, която да осигури патрули из района, за да могат почитателите на симфоничната музика спокойно да се добират до колите си след концертите. Жителите на Сиатъл се страхуваха, и то съвсем основателно — за шест дни броят на престъпленията по улиците на града беше нараснал няколко пъти. Сиатъл беше затънал в проблемите, типични за всеки голям град, които досега беше успявал да избягва.

Болд следваше потока от коли по посока на Куин Ан, изпълнен с очакване. Санчес не се беше опитала да го насочи към някой от приятелите си — беше сигурен в това. Ключовете го бяха довели до устройството за дистанционно управление. То беше свързано с Брукс-Гилман, случаят на взломна кражба, която тя беше разследвала, преди да я нападнат. Или поне така разсъждаваше той. Беше сигурен в това. Най-малкото, почти сигурен. Достатъчно, за да убеди Дафни да поемат към Куин Ан.

Къщата на Брукс-Гилман имаше изглед към Пъджет Саунд и към центъра на града. Преди да поеме по пътеката към входната врата, Болд застана на улицата и изпробва устройството за дистанционно управление върху вратата на гаража.

Вратата започна да се вдига нагоре.

Дафни възкликна радостно.

— Понякога — каза тя, — подобни неща наистина ме объркват.

— Разсъждавахме глупаво — заяви Болд.

— Дали? — попита тя.

— Във всеки един от случаите потърпевшите са твърдели, че вратите на ограбените къщи са били заключени. Дори полицаите, пристигнали първи на местопрестъплението, са посочили това в протоколите.

— И ние предполагахме — продължи тя мисълта му, — че вратите са били отворени с щанги, и когато собствениците са разбрали за кражбите, са се паникьосали и са ги заключили. А всъщност не е било така. Защото тези от нас, които заключват вратата от гаража към къщата си, се броят на пръсти.

Той кимна, натисна бутона на дистанционното управление и вратата спря да се вдига.

— Санчес е разбрала това. Напипала е единственото слабо място в схемата и е тръгнала по тази следа.

— Но все пак е нужно дистанционно управление за вратата на гаража. И какво? Може би този тип ги краде от визьорите на колите по автомивките и паркингите?

Вратата на гаража отново започна да се вдига, но този път Болд не беше натиснал бутона на устройството. Той погледна първо към ръката си, а после към къщата и посочи силуета на жената, която беше застанала в дъното на гаража.

— Може би тя ще успее да отговори на този въпрос — каза той.

Хелън Брукс-Гилман. С тире. Майка, чието дете беше израснало с Интернет. Сигурно фамилиите на всички семейства в квартала бяха с тире, помисли си Болд. Той подаде дистанционното управление на жената, като й обясни, че детектив Санчес е постъпила в болница и че Дафни е поела случаите на взломни кражби. Тя го пое, предпазлива, докато Дафни не й показа значката си, а Болд фотокопие на служебната си карта.