Ридли Пиърсън - Клопка

Тя изсвири и профуча през влажния въздух, заприличала изведнъж на скъсан ластик, който отскочи към стълба от другата страна на Милър Бей, отнасяйки със себе си съскането и миризмата на метал. Въздухът се превърна във вакханалия от бели светкавици и малки експлозии. Драконът отново надигна глава, за последен път — все по-високо, по-високо и по-високо — устреми се към небето, а после полетя надолу като камикадзе, сред бръмченето на заредената с електричество енергия и се насочи към най-доброто заземяване — водата.

Кабелът се сгромоляса в Милър Бей с малка експлозия, последвана от огромна ослепителна пулсираща светкавица, която се вряза във водата и образува вълни, сякаш някаква гигантска ръка беше хвърлила камък в малко езерце.

Флек сигурно беше видял нейното приближаване — на тази ослепителна мантия от смъртоносно напрежение. Беше я видял като цунами, носещо се във водата към него. Когато се стовари върху него, тялото му неестествено засия — тлееща бяла пръчица сред черно езеро. Карабината, която държеше над главата си, избухна след възпламеняването на патроните в пълнителя й. За няколко кратки секунди Брайс Абът Флек се превърна във фойерверк, който завърши с избухването на малка бомба, както се стори на Болд. По-късно специалистите щяха да кажат, че това вероятно е била главата му.

Къщите на север от Милър Бей бяха тъмни и без ток. Болд се довлече до веригата, която ограждаше стълба, част от която беше стопена от огнения език и изпълзя на мократа земя, като се опитваше да върви, падаше, спъваше се и се търкаляше по пътя към елдорадото. По-късно Ла Моя щеше да каже, че е изглеждал като човек, който е прекарал няколко седмици в пустинята.

Ла Моя пристигна по по-дългия път, почти цял километър и половина, последната част от която измина в колата на един пожарникар доброволец, който го беше качил. Той нямаше желание да нагазва във водата, осеяна с мъртва риба и страховитите останки на Флек. Въпреки времето, което му беше необходимо да стигне до елдорадото, когато Ла Моя пристигна, видя, че Болд все още пълзеше на двадесетина метра от колата. Той нареди на пожарникаря да изчака, помогна на лейтенанта да се изправи на крака и двамата заедно приближиха елдорадото, в което не се виждаше никакво движение и не се чуваше никакъв звук.

— Имай милост, Господи — едва чуто прошепна Болд.

— Матюс? — стиснал зъби подвикна Ла Моя, като се опитваше да подкрепя Болд с нараненото си тяло. Един слепец водеше друг.

— Дафи! — извика Болд.

Разбитото предно стъкло се беше пръснало на кубчета из колата и тя приличаше на осеяна с огромни блестящи диаманти. За момент гледката им се стори почти прекрасна. Но нейното тяло се беше свлякло до вратата, съвсем неподвижно, лицето й беше издраскано, от брадичката й се стичаше кръв.

— Тя кърви! — развълнувано каза Болд и сподавено се засмя. — Тя кърви! — повтори той и възторжено стисна Ла Моя за рамото.

Щом едно тяло кървеше, значи сърцето му все още биеше. Ченгетата от отдел „Убийства“ рядко виждаха жертви, които кървят.

— Май наистина кърви! — съгласи се Ла Моя със задавен от сълзи глас, като подпря Болд на колата, а той и пожарникарят забързаха към вратата, за да проверят пулса на Дафни.

— Последната ми съзнателна мисъл беше, че ни трябва жив. — Два дни след премеждието, гласът на Дафни все още беше слаб и трепереше.

Седяха в колата на Болд пред дома на Рон Чапмън и чакаха Ла Моя. Болд носеше шина на левия си крак. Лявото стъпало на Дафни беше гипсирано.

— Флек обаче не е мислел същото за теб — напомни й Болд.

— Беше убеден, че ще го обвиним в нападението над Санчес, но то не е негово дело. Твърдеше, че имал алиби. Според журналите на „Еър Тайм Селюлър“ той е бил на ферибота през нощта, когато са стреляли по теб. Обирите са негово дело, в това няма никакво съмнение. Той е бутнал Кавамото по стълбите. Но не е нападнал Санчес. Не е стрелял по теб. И определено не е пребил Шок и Филипс. Той няма пръст в това.

— Точно затова сме тук — да разнищим тази история.

— Въпреки очевидната заплаха за моята и твоята кариера, която тази видеокасета представлява — напомни му Дафни.

— Искаш да се откажем? — попита той. — Правилно ли те разбрах? Ще запишем в доклада, че Флек е нападнал Санчес и ще оставим нещата така?

— Има хора, които изобщо не биха се двоумили, имайки пред вид какъв е залогът.

— А ние от тях ли сме? — попита Болд. — Дафи, не искам да те принуждавам да правиш това. Става дума за кариерите и на двама ни. Или ще направим това единодушно, или изобщо няма да го правим. Мислех, че вече…