Ридли Пиърсън - Клопка

— А освен това знаем, че когато човек си има работа с „Вътрешни разследвания“, той дори не би прошепнал името на свой колега, без да разполага с желязно доказателство, защото каквото и да разправят, разчуе ли се, че някой има вземане-даване с тях, той неминуемо загазва. А понякога това дори може да провали кариерата му. При това без никаква основателна причина.

— Съгласен съм с това.

— Станало е през смяната на Кришевски — заяви Болд. — Колко време смяташ да ги прикриваш, Рони? — Той реши да разшири обхвата на участниците. — Под негово командване работят трима полицаи — Пендъграс, Райърдън и Смайт.

Чапмън се размърда неспокойно.

— Знам това, Лу.

— Кой от тях? Кой от тях? — Болд се опита думите му да прозвучат убедително. — Един от тях е откраднал няколко карабини. Най-вероятно са били двама, като имам пред вид каква е процедурата — единият трябва да натисне бутона на горния етаж, за да отвори склада на долния. Продали са ги на черно, за да изкарат някой и друг долар.

— Това ли има на липсващата касета? — попита Ла Моя.

— Или ти си бил този, който е натиснал бутона, за да отвори вратата на склада?

— Никакъв бутон не съм натискал. Нямам нищо общо с това — ядосано каза Чапмън.

— Ти си видял нещо — предположи Дафни.

— Заварих едно от момчетата на сержанта в Хранилището по време на моята смяна, без да се е записал в дневника. При нас трябва да се подпишеш, Лу — това е желязно правило. Разменихме си заплахи. Стана ми ясно, разбира се, че долу се върши нещо нередно. Бяха изнесли нещо от склада, при това, когато аз бях на смяна — нарочно. А щом го бяха изнесли от склада, трябваше да го занесат някъде. Да го изнесат от сградата. Без да се помайват.

— Гаражът — кимна Болд, схванал накъде бие Чапмън. Складът и подземният гараж се намираха на един етаж.

— Не знам дали тези момчета са имали намерение да си вържат гащите по-късно или не. Може би са просто най-обикновени глупаци. — Той погледна към Ла Моя. — Може би са смятали да ме подредят така, както са подредили теб, както са подредили Санчес, Шок, Филип. Човек трябва да е истински глупак, че да се забърка в такова нещо. Ама аз ги държа здраво за топките. Ако не ги държах, може би някой щеше и мен да пребие в някоя уличка, или като излизам от някой бар.

— Държиш ги здраво, Рони? — попита Болд.

— Спомняш ли си като бяха потрошили гаража… трябва да има две години от тогаз?

— Смътно — отговори Болд.

— От „Вътрешни разследвания“ инсталираха две камери. — По израза на Болд Чапмън разбра, че той не знае нищо за това.

— Касетата — каза Ла Моя.

— Никой не знае за тези камери — продължи Чапмън. — Шефовете бяха решили така. Не искаха никой да знае. Бяха разбрали, че някой вътрешен човек е потрошил гаража и искаха да открият виновника. Кабелите за камерите минават през костницата. Като ги поставяха, разправяха, че нещо ремонтират. Мислеха, че са скрили касетофоните там, където никой няма да ги види — на един от горните рафтове отзад. Ама аз знаех. Нямаше как да не знам. Двайсет и една години кисна в онази стая. Всяко скърцане, всеки звук ми е познат. От толкоз време гоня плъховете и паяците, че вече имена съм им дал. Познавам всеки сантиметър от тези рафтове. Но никой не знаеше, че аз знам.

— Видеокасетата — повтори Ла Моя.

Червендалестият мъж се ухили.

— Дигнах я същата нощ. Знаех си, че туй ми е застраховката. Скътал съм я на сигурно място. И ако нещо се случи с мен, заминава направо в новините в пет.

— О… господи! — изпъшка Болд, разбрал, че Чапмън разполага с кадри, по които можеха да идентифицират полицаите, извършили кражбата. — Но „Вътрешни разследвания“ са разбрали, как?

— Аз разхлабих един от кабелите и сложих празна касета във видеото — обясни Чапмън, — като се надявах, че това ще ги заблуди. Но, разбира се, те се усетиха. Тогава избухна грипа. „Вътрешни разследвания“ изпратиха Санчес да ме разпитва.

— Ти си докладвал на Кришевски за посещението — предположи Ла Моя.

— Не на Кришевски — досети се Дафни по израза на лицето му. — На кого тогава?

— Тази касета ми трябва — каза Болд.

— Скрил съм я. Те ме наблюдават. И вас сигурно. Искат касетата. Ако я докопат, след седмица ще ме намерите по лице в банята, или ще лежа до Санчес със счупен врат.

— Каква е ролята на Кришевски в цялата тази работа? — попита Болд, като си спомни за посещението на сержанта в дома си преди два дни.

— Той няма нищо общо с това.

— Но знае за твоята касета.