— Сме се разбрали? — прекъсна го тя. — И аз така си мислех. Но като седя тук и си мисля, докато се готвя отново да се заровя във всичко това, започвам да гледам много по-различно на нещата. Ще бъде толкова лесно да потулим цялата история.
— Само кажи — заяви Болд, като погледна към часовника на арматурното табло.
Ла Моя паркира от другата страна на улицата, прекоси я и се настани на задната седалка. Под мишницата си носеше папка, която Болд с нетърпение очакваше.
— Пристигна преди пет минути — обясни Ла Моя на лейтенанта. — По типичния за „Вътрешни разследвания“ начин — донесоха ми я на ръка и ме накараха два пъти да се подпиша за нея. — Той се обърна към Дафни и заговори през зъби, тъй като челюстта му все още беше обездвижена. — Ако това може да бъде някаква утеха, Матюс, изпадал съм в много по-гадни ситуации от тази — видеото имам предвид — и знам колко важно е човек да си държи устата затворена, ако се стигне до там. Честно ти казвам.
Дафни му благодари.
Болд отвори папката, която Ла Моя беше донесъл, и я наклони така, че светлината на уличната лампа да пада върху нея. Той прочете съдържанието, разлисти страниците и почете още малко.
— Не е било работа на Рони.
— Когато Санчес го е разпитвала, той отрекъл да има нещо общо с това — отговори Ла Моя.
— Надявам се, че ще успеем да го накараме да се разприказва — каза Дафни.
— Имам чувството, че се намирам в някой център за рехабилитация — каза Рон Чапмън, седнал на масата срещу Болд в собствената си кухня.
Той не беше проявил особено желание да говори с тях, но Болд му беше показал папката от „Вътрешни разследвания“ и Чапмън неохотно се беше съгласил. Историята за огнената смърт на Брайс Абът Флек вече беше отшумяла от вестниците и новинарските емисии. Хората бяха престанали да проявяват интерес към случая също толкова бързо, колкото морето беше погълнало мъртвата риба от Милър Бей и аварийните бригади възстановили захранването с електроенергия на хиляда и сто домакинства. В света на местните телевизии два дни се бяха оказали цяла вечност.
Болд, Дафни и Ла Моя седяха един до друг срещу Чапмън.
— Рони, на двамата с теб ни се събират общо над четиридесет години служба — обърна се Болд към домакина.
— Къде добри, къде лоши — съгласи се Чапмън. — Никога не сме се спречквали с теб, Лу.
— Тримата тук разследваме нападението над полицейската служителка.
— Санчес — допълни Дафни.
— При мен става дума повече за лична заинтересованост — обясни Ла Моя на сержанта. — Санчес и аз бяхме… приятели.
— Желая ви успех — каза Чапмън на тримата.
— Ти винаги си бил точен с мен, Рон.
— Ти също, Лу.
— Искам и сега да бъдеш точен. Точен — повтори той.
— Аз вече говорих с „Вътрешни разследвания“, ако за това става дума.
— Да, отчасти — потвърди Болд. — Кришевски ме посети у дома. Каза ми, че си имал някаква видеокасета. Не пожела да ми обясни какво има на нея.
— Е, значи може и да си губите времето.
— Искаш да затънеш заедно с тях ли? — попита Болд, който се досещаше кои бяха „те“. — „Вътрешни разследвания“ ще те обвинят, че възпрепятстваш разследването — ясно ти е, нали?
— Нямам какво да кажа, Лу.
— Бях с теб, когато откри, че онази пушка е подменена — каза Болд. — Мисля, че доста се изненада.
Той замълча.
— Разбира се, че се изненадах — отговори Чапмън.
— Това има връзка с грипа, Рони. Така си мисля аз. Някои от момчетата са решили да се застраховат допълнително, за да си осигурят пари, когато касата на организацията започне да се изпразва. Става дума за вътрешна информация и тук вече се намесва Кришевски — той се е разприказвал, а е трябвало да мълчи. Най-доброто доказателство, с което разполагаме, е, че някой стреля по мен с липсващата пушка.
Очите на Чапмън щяха да изхвръкнат от орбитите.
— Ако продължаваш да играеш както досега, влизаш вътре с двата крака — подхвърли Ла Моя.
— Стрелбата ще ни помогне да ги притиснем и някой от тях да се разприказва — обясни Дафни. Тя не беше съвсем наясно за какво говори Болд, но се надяваше, че Чапмън не знае това.
— И къде е моето място в цялата тази работа? — попита язвително той.
— Хранилището винаги е било чист отдел, Рони — продължи спокойно Болд.
— Точно така.
— А сега тази история — намеси се Ла Моя. — Направо да ти скъса сърцето.
— Да, скъса ми го — потвърди Чапмън.
— И на нас — кимна Ла Моя.
— Неприятно ни е, когато се опитват да очернят някой полицай — добави Дафни.
Читать дальше