Ридли Пиърсън - Клопка

— Предполагам, че е така.

— Само тази част от историята с нищо няма да ни помогне — каза Дафни.

Чапмън очевидно беше съгласен с това, но не можеше да се реши да проговори.

— Когато търсехме карабината в склада — напомни му Болд, — там имаше карабина. Ти ли я занесе?

— Никога не съм подменял веществени доказателства. Няма и да го направя.

— А видеокасетите? — каза Дафни. — Тях си подменил.

— Чакай малко — възрази Чапмън. — Че те никога не са били в Хранилището. Покажи ми къде пише, че Хранилището отговаря за тях.

Ла Моя се наклони с кухненския стол назад.

— Добре — въздъхна той. — Нека да оставим „Вътрешни разследвания“ да се оправят с това. Той няма да ни помогне.

Чапмън погледна към Болд. За първи път на лицето му се беше изписал страх.

Болд го погледна в очите.

— Не искаш официално да се разбере, че си казал нещо на някого.

— Защото си видял какво направиха със Санчес — добави Дафни.

— Имам семейство, деца — каза Чапмън.

— Тогава аз ще ти кажа как е станало, а ти ще ме спреш, ако някъде греша — предложи Болд.

Чапмън кимна в знак на съгласие.

Болд затвори очи и събра парченцата на мозайката. Когато отново ги отвори, той погледна към Чапмън. Погледите им се срещнаха.

— Ти си разбрал, че тези карабини са откраднати и си обвинил Кришевски, защото на касетата са били неговите хора. — Той замълча. Чапмън не се обади да го поправи. — Или той ти е казал, или ти сам си разбрал, че Кришевски няма нищо общо с кражбата. И когато Санчес започва да идва при вас и да ви разпитва, Пендъграс се е разтревожил. На другия ден Санчес се озовава в болницата. — Болд отново замълча. Чапмън го гледаше напрегнато. — Ти държиш на доброто име на отдела, а не на самите полицаи, които работят в него. Кришевски се отнася по същия начин към работата си. Тъй като знае, че притежаваш тази уличаваща касета, той предлага хората му да върнат откраднатите оръжия. Ще го направят, ако ти си държиш устата затворена. И едва когато двамата с теб намерихме онази карабина на рафта, ти си разбрал, че са те излъгали. Как се справям?

— Кришевски не можеше да повярва, че неговите хора са извършили такава глупост. Тюхкаше се, че им е казал за стачката. Направо ме помоли да оправя нещата. Той не е човекът, който ви трябва.

— След Санчес случаят се поема от Шок и Филип. Те също идват няколко пъти в Хранилището. Ти подозираш, че Пендъграс проверява дневника и започваш да се тревожиш за тях. Отишъл си в „Петел и Бик“ да намериш Пендъграс и да го предупредиш да ги остави на мира, но те влизат там след теб, а после Пендъграс и компания ги пребиват с бейзболни бухалки, за да стреснат и теб и да разбереш кой диктува правилата.

И този път Чапмън не го поправи.

— Кришевски ми се обажда, без да се представи, защото подозира, че неговите момчета са пребили Шок и Филип. Той не може да им прости това. Знае, че някой трябва да ги спре. Когато се появих в бара, той не показа с нищо, че ме е предупредил и разигра някаква сценка. — Болд замълча. Чапмън продължаваше да го гледа безмълвно. — След това се обадих в Хранилището и попаднах на Райърдън. Започнах да го разпитвам за посещенията на Шок и Филип и изведнъж на мен също ми вдигнаха мерника. — Той отново замълча. — Тази касета ми трябва, Рони.

— В никакъв случай! Ама ти нямаш нужда от мен.

— Помогни ми, Рони.

— „Вътрешни разследвания“ инсталираха две камери, едната горе, при изхода към улицата, другата долу, в мазето. — Той се поколеба. — Сменят касетите веднъж дневно. Нови на мястото на старите от предния ден. Затова знаех, че трябва да подменя касетата онази нощ, преди да дойдат и да сложат новите. Аз подмених касетата в мазето и взех оригиналната касета за мен. Помислих си, че може да мине известно време, докато се усетят. Предполагах, че маркират касетите и ги прибират някъде, в случай че някой отново потроши гаража. Може би след време ги изтриват, не знам.

— Значи, за мен остава касетата от камера едно — каза Болд, най-сетне разбрал накъде бие Чапмън.

— Не знам дали ще ти свърши някаква работа, там просто ще видиш някаква кола, дето влиза в гаража. Аз имам онази, на която е записана кражбата и тя ще си остане у мен. Не мисля, че другата ги притеснява особено. Двама полицаи идват и си отиват. Какво нередно има в това? Но ти, Лу, ти може би ще успееш да изровиш нещо.

— Може би — отговори Болд и погледна към Ла Моя, който вече се беше ухилил широко.