Ридли Пиърсън - Клопка

Видя белия проблясък от дулото и по цвета разбра, че сега цевта беше насочена към него. В следващия миг чу как покрай него профуча куршум, който се вряза в падащия дъжд. Явно Флек имаше проблеми с оптичния мерник.

Още два приглушени изстрела отляво. Ла Моя беше успял да се промъкне по-близо до целта си.

Флек отвърна на огъня му с цял залп куршуми от далекобойната си карабина, които се забиха в лодките. И в този миг от една лодка внезапно изскочи мъж и хукна към водата, като непрекъснато стреляше назад, без да се цели, с надеждата, че ще успее да задържи Ла Моя прикован ниско долу. Флек нагази във водата, вдигнал карабината високо над главата си, и тръгна по калното дъно право към отсрещния бряг. Към колата.

Дафни!

Озовало се натясно, подплашено от смъртоносната близост на Ла Моя, животното беше побягнало към леговището си. Отдалечаваше се бързо и на противника му ставаше все по-трудно да го простреля.

Почувствал се застрашен от стрелбата на Ла Моя, Флек беше избягал във водата, където се беше превърнал във възможно най-трудната мишена.

Болд пропусна следващото стъпало и полетя надолу.

Това стана толкова бързо — в един момент се спускаше, в следващия вече падаше. Пусна пистолета и се опита да се залови за нещо, каквото и да е, но се сгромоляса на циментовия фундамент върху левия си крак, навехна глезена си и изкълчи коляното си. Болката го заслепи. Той се насили да диша, за да не припадне. Погледна покрай падналия си пистолет към водата. Вдигнал високо ръце, в които стискаше карабината, Флек бързо приближаваше към отсрещния бряг на тесния залив, като плуваше и газеше през водата, която стигаше до гърдите му. Флек, заедно с карабината си, щеше да стигне на брега след по-малко от минута. Болд се опита да се изправи, но извика от болка и падна на ръка разстояние от пистолета си.

Ла Моя се появи на другия бряг на тесния залив, но Флек се обърна и успя да стреля няколко пъти към него. Болд видя как Ла Моя се наведе, за да се прикрие.

И дума не можеше да става да го изпреварят, Флек щеше да стигне до своето елдорадо и Дафни, без да успеят да му попречат.

Болд отново се опита да се изправи. И отново падна, този път по гръб, като се гърчеше от болка.

Погледна към небето и разбра какво трябва да направи.

Болд се претърколи. Ла Моя пълзеше към водата. Болд събра ръце около устата си и изкрещя:

— Не, Джон! Върни се! — Защото много добре знаеше, че Ла Моя щеше да се хвърли във водата и да преплува до отсрещния бряг, за да се опита да спаси Дафни. — Върни се обратно! Обратно! — извика той, като с облекчение забеляза, че обикновено непокорният сержант спря и се оттегли към навеса за лодки.

Лу Болд не беше майстор в стрелбата. Той редовно посещаваше стрелбището и прекарваше там времето, необходимо, за да може да отбележи четири попадения от осем изстрела в мишената. Ако имаше основа, на която да подпре ръцете си, той можеше да простреля в главата осветена мишена от десетина метра. Но нещо с размерите на ръка, в тъмнината, на тридесет метра… не беше убеден, че ще успее да го улучи веднъж, още по-малко няколкото пъти, които смяташе, че ще бъдат необходими. Въпреки това той се довлече до първата пречка на най-близката подпора и като се опря на нея, се приготви да стреля. Стисна пистолета с две ръце, погледна през рамо към Флек, който вече се намираше само на няколко метра от брега, върна замъгления си от дъжда поглед на цевта и я насочи в мрака нагоре към проблясващия сребрист кабел, по който течеше ток с високо напрежение. Разполагаше с шест патрона.

Първият куршум не улучи и излетя в нощното небе. В очите му се стичаха дъждовни капки. Болд ги избърса с ръка, притаи дъх, прицели се и натисна спусъка. Ослепителен водопад от искри — беше уцелил кабела или може би опъвателния изолатор, за който беше захванат към стълба. Третият куршум отново пропусна целта. След четвъртия отново се разлетяха искри — този път като фойерверк. Петият преряза кабела. Болд дръпна ръцете си от стоманената пречка и се претърколи.

Имаше чувството, че някакъв дракон избълва огън през ноздрите си, ослепителна волтова дъга, когато кабелът се удари първо в едната подпора, после със свистене се устреми към черното небе, удари се в другата и затанцува като пожарникарски маркуч, откачил се от крана за вода. Той се понесе право към Болд със страховита скорост, няколко тона кабел, по който течеше ток с високо напрежение и който през цялото време пръскаше искри в прорязвания от дъждовни капки въздух. Болд усети мириса на горящ озон, когато главата на дракона се устреми към него и едва в последния миг се отклони, започна да се извива нагоре, като се издигаше все по-високо и по-високо, следвана от грохота на статичните заряди.