Ридли Пиърсън - Клопка

Болд и Ла Моя изключиха от списъка покривите. Ако някой стреляше по ченге от покрива на къща, неминуемо се излагаше на риска да бъде забелязан от свидетели.

— Един от двата стълба ще избере — убедено заяви Ла Моя.

— От другата страна на залива — добави Болд. — Ще има необходимото разстояние за оптическия мерник, а водата представлява естествено препятствие, което ще ни забави, ако тръгнем да го преследваме. Той ще се измъкне, докато се опитваме да го настигнем.

— Ами какво ще стане — скептично попита Ла Моя, — ако реши да офейка пеш?

— Озбърн потвърди, че Флек е бил тук най-малко два пъти. Може да е планирал какво ли не. Може да има приятели в резервата. Може да си е приготвил кола или мотоциклет.

— Онази кула там ще му свърши работа — съгласи се Ла Моя.

— Значи ти ще вземеш колата — каза Болд. — Аз ще тръгна пеш.

Болд беше облякъл предпазната жилетка под спортното си сако. Пистолетът му беше готов за стрелба.

— Предимството на стълбовете е — каза Ла Моя, като посочи с ръка към предното стъкло, — че може да вижда над къщите. Ако наблюдава, може да ни забележи.

Болд изгаси фенерчето.

— Не вярвам още да се е качил. Но всеки момент ще заеме позиция.

— Може да те види, когато приближаваш — предупреди го Болд. — А забележи ли те, ще застреля Дафи. Ако не може да убие мен, ще убие нея.

— А, започнахме да си идваме на думата — троснато отвърна Ла Моя. — Той иска да отидеш сам. Ще иска да види как пристига кола с един човек в нея. Ако има подкрепление, ще го види.

— Но аз все още разполагам с половин час.

Слабата светлина от колите, които минаваха по главния път, беше достатъчна на Ла Моя да посочи с пръст скицата в тефтерчето. Болд вече съвсем ясно разбираше странния говор на сержанта, който се дължеше на обездвижената му челюст.

— Ще ме оставиш ей тук. Веднага. Ако приемем, че той ще гледа насам, аз ще му изляза в гръб. Ти ще се върнеш обратно с колата и ще паркираш някъде, където няма да се виждаш от стълбовете. Ще ми дадеш десетина минути, защото си прав — все още съм малко бавен. Не можеш да тръгнеш да разузнаваш, сержант, колкото и да ти се иска. Може да те забележи. Дори и сега би могъл да те забележи. В такъв случай Матюс заминава. Кой знае какво е намислил да прави с нея? Може да е поставил бомба в колата. Може би, ако усети, че му играем номер, първият куршум да бъде за нея. В уреченото време се появяваш с колата и чакаш да видиш какво ще стане. Ако телефонът ми работеше, можех да ти се обадя, но той не работи, тъй че ще действаме на тъмно. Ако чуеш двама души да се стрелят — добави той, — да знаеш, че съм го докопал.

Болд не искаше да се предава. Той не искаше да пристигне на мястото на срещата, без да знае какво го очаква там. Ако искаше да спаси Дафни, трябваше да познава обстановката. Искаше първо да огледа околността. Той посочи към грубата скица и каза:

— Мога веднага да поема към този стълб, след като те оставя, и поне да ти осигуря прикритие, ако те забележи…

— Какво, смяташ, че ще можеш да го улучиш от такова разстояние?

— Той няма да знае с какво стрелям — възрази Болд. — Ако не започнете да се стреляте, пак ще имам достатъчно време да се появя с кола. Ако се вярва на обяснението на Мълрайт, този стълб, който е по-близо до нас, е достатъчно далеч от мястото на срещата и остава встрани от посоката, в която той ще гледа.

— Добре де, съгласих се — отговори Ла Моя, въпреки че предложението не му хареса. — Това ли искаше да чуеш?

— Това исках да чуя — потвърди Болд.

Болд остави Ла Моя в една глуха уличка от другата страна на Милър Бей, на около осемстотин метра от стълба и проблясващата червена лампа, монтирана на върха му. После се върна на западния бряг и паркира колата така, че да не се вижда от Милър Бей Роуд.

Наведе се и пое през високата трева и блатните растения, вперил поглед в стълба. Стоманената конструкция, издигаща се върху четири решетъчни подпори, беше висока тридесетина метра и приличаше на недовършено подобие на Айфеловата кула. По четирите напречника в горната част минаваха шест високоволтови кабела, всеки с дебелината на човешка ръка, които леко провисваха надолу и отново се издигаха към стълба на отсрещния бряг. Основата на стълба беше оградена с желязна верига, върху която беше окачена табела с нарисувана жълта стилизирана мълния и надпис, предупреждаващ за опасност от смъртоносен токов удар. Болд прескочи оградата, прехвърли се от другата страна и вдигна нагоре глава, за да огледа огромния стълб и сивото нощно небе, от което се сипеше дъжд.