Ридли Пиърсън - Клопка

— Почакай! — извика Болд в клетъчния си телефон. — Чакай да си го запиша. Точно сега не мога да мисля съвсем ясно.

Това не беше преувеличено. Когато телефонът му иззвъня, той не очакваше Флек, защото смяташе, че неговият телефон е блокиран. Болд започна да пише в бележника си.

— Милър Бей Север… точно срещу Куейл. И улицата се казва Сид Прайс?

Ла Моя, който слушаше думите на лейтенанта, подхвърли:

— Звучи ми като водещ на някакво телевизионно състезание.

— Добре… добре — каза Болд в телефона.

Ла Моя почука трескаво по часовника си.

Болд кимна в знак, че е разбрал сигнала и продължи да говори. Ла Моя искаше да им осигури време. Болд не трябваше да забравя, че Флек смяташе, че той все още се намира на континента, а не само на няколко мили от него.

— Ако побързам, мога да хвана ферибота в десет без десет — каза той в телефона. — Не… нямаме хеликоптер… Не, нямаме! А това означава след час, час и нещо най-рано. Разбирам, но нищо не мога да направя… Друго не ми остава… Точно… Да, сам. Но искам да говоря с нея. Ако не чуя гласа й, срещата отпада. — Той почака. — Добре.

Болд почувства как сърцето му се разтуптя в гърдите.

— Лейтенант? — изтощено прозвуча гласът й. Тя не се обърна към него с малкото му име; не желаеше Флек да се досети за тяхното приятелство, за да не му даде още едно средство за натиск. — Ранена съм…

Болд чу боричкане, когато Флек се опита да изтръгне телефонната слушалка от ръката на Дафни — той съвсем ясно си представи сцената, сякаш стоеше до онази незнайна телефонна кабина, в която се намираха. Ранена! Стомахът му се сви.

— Един час — каза мъжът и затвори.

— Тя е ранена — прошепна Болд.

— Ранена ли, как?

— Той затвори.

Ла Моя шофираше с една ръка.

— Така. Единствената причина да иска среща, е за да те очисти. — Притиснал към ухото си телефона, по който поддържаше непрекъснато връзка с Гейнис, Ла Моя предупреди Болд: — Батериите ми заминават, сержант.

Тези на Болд бяха вече изтощени и в момента кабелът на зарядното устройство беше включен в гнездото на запалката. След няколко минути трябваше да разчитат само на него.

— Свържи се пак с диспечерския отдел — обърна се Ла Моя към лейтенанта, като наби спирачките.

Колата занесе и спря на няколко крачки от знака „Стоп“ при едно Т-образно кръстовище, от което можеха да завият или надясно и да продължат на юг, или наляво и да поемат на север. От рязкото спиране Болд се залепи за арматурното табло.

Заслушан съсредоточено в телефона си, Ла Моя започна да докладва:

— Пак са потеглили… движат се на изток, североизток. В южния край на Сукуамиш. — Той посочи с ръка надясно. — На два-три километра в тази посока.

Новата технология на Озбърн беше проработила успешно.

Болд се обади в диспечерския отдел и уведоми дежурния за мястото на предложената среща. Двигателят на колата тихо пърпореше. Двамата мъже стискаха здраво телефоните си. По лицата им се четеше нетърпение. Ла Моя подхвърли, че трябва да ги изберат за мъже на хилядолетието, но Болд размаха пръст, за да го накара да млъкне и обясни на дежурния:

— Искам да огледате района на триста метра във всички посоки. Възвишения. Препятствия. Изпратете там един детектив и изберете най-добрата позиция за снайперист на мястото, което току-що ви дадох. За снайперист — повтори той. — Точно така… Точно така…

Болд започна да чертае леко изкривен пръст на една празна страница в бележника си. Той сочеше леко надясно. Болд начерта кръстче вляво от средната става.

— Най-краткият път оттук? — попита той. След частица от секундата посочи на север, Ла Моя натисна рязко газта, гумите запушиха и колата полетя наляво. — Държа — каза Болд. Нямаше пред вид арматурното табло, но се държеше и за него.

— Кажи им непрекъснато да ти докладват накъде се движат — предупреди той Ла Моя. — Ако излезеш тук — обясни той, като посочи грубо нарисуваната карта, — ще ги изпреварим и ще пристигнем на мястото на срещата един час по-рано, отколкото ни очакват.

— И тогава ние ще сме в по-изгодна позиция от него ! — весело заяви Ла Моя.

— Може би — отговори Болд и се вкопчи в арматурното табло, когато колата рязко навлезе в следващия завой. Гумите изпищяха недоволно.

— Трябва да се замислиш какво би казал Дейви за всичко това — заяви Дафни.

— Предупредих те да си затваряш устата! — гневно й напомни Флек.