Ридли Пиърсън - Клопка

— Мислил ли си как Дейви би постъпил на твое място?

— Престани да говориш за него!

— Той нямаше да знае как да постъпи, нали, Аби? Защото Дейви не е бил като теб. Дейви е тръгнал по правия път. Дейви се е справял чудесно, докато не си го убедил да извърши онази кражба.

— Млъкни!

Флек намали скоростта, но продължи да кара. Опита се да се обади по телефона и отново почти загуби търпение. После протегна ръка назад, бръкна в чантата й и извади нейния телефон. И с него резултатът беше същия.

Дафни не вярваше в случайните съвпадения — Болд я беше научил на това, както и всеки друг детектив, с когото беше работил през годините. Ако мрежата беше претоварена, това беше работа на Болд. А ако това беше работа на Болд, за нея все още имаше надежда.

— Какво, по дяволите, съм си мислел? — каза Флек. Той натисна газта.

Най-после се сети, осъзна Дафни, да използва монетен автомат. Беше започнала да се чуди колко време щеше да му трябва, за да се досети за това. Целта беше той да влезе в града — Болд разсъждаваше също като нея.

Часовникът в главата й продължаваше да отброява минутите. Озбърн беше казал, че триангулацията отнема време. Дали бяха успели да установят къде се намира? Може би зад следващия ъгъл ги чакаше патрулна кола, а други три се движеха след тях?

— Предполагам, че Дейви щеше да те накара да се предадеш, а не да си търсиш смъртта.

— Казах ти да мълчиш! — Той тикна бирата върху арматурното табло, така че тя се заклини между стъклото и винила. После измъкна пистолета от кръста си и насочи треперещата си ръка надолу, към пода на колата.

— Не! — извика тя.

Но Флек натисна спусъка и простреля лявото й стъпало. Куршумът мина през него и излезе през пода на колата.

— Тоз е първият! — вбесен извика той. От устата му се разхвърчаха пръски слюнка. — Имам още осем тук и ще ги използвам до един, преди да си направя труда да те очистя. А сега млъквай!

В първия миг тя не почувства никаква болка. Съзнанието й беше парализирано от изненада. После започна паренето. То тръгна нагоре по крака й, вряза се в стомаха й и тя повърна.

— Мръсна кучка! — извика в лицето й той и я удари с дръжката на пистолета точно по раната, която й беше нанесъл с бутилката.

Пред очите й притъмня, но тя си наложи да запази съзнание и успя да изправи гръб, като бавно обърна глава към него. Паренето в лявото й стъпало беше станало нетърпимо. Когато заговори, едва чу гласа си.

— И какво сега, Аби?

— Млъквай!

— Ще трябва да ме превържеш или да стегнеш крака ми с турникет, иначе ще умра в ръцете ти от загуба на кръв. И тогава какво? Тогава аз ще бъда едно мъртво ченге и Болд няма да преговаря с теб. Свършено е с теб, ако умра, Аби. — Тя трябваше да говори, но едва намираше сили за това. — Знаеш… това… нали? — Думите й се точеха като разтегната дъвка, а устата й сякаш нямаше нищо общо със съзнанието. Над крайчетата на очите й беше започнала да се спуска виолетовата пелена, която потрепваше при всеки удар на сърцето. Дафни се опита да я отблъсне, но тя неумолимо я обгръщаше, решена да я избави от изгарящата болка. За миг успя да запази съзнание. Стори й се, че някъде отпред вижда телефонна кабина. Улична лампа в дъжда. В този момент черната качулка на безсъзнанието се спусна над главата й и тя загуби всякаква надежда.

Съобщиха им местонахождението на сигнала от първото обаждане на Флек малко след като Болд напусна шосе 305 и пое по Североизточен Сукуамиш Уей. Бяха изминали само няколко минути след прострелването на Дафни.

Като четеше от ръката си, на която си беше водил бележки, Ла Моя каза:

— Точното място е 47 градуса и 45.45 минути север, 122 градуса и 36.2 минути запад. Плюс-минус десетина метра.

— Кажи ми го на разбираем език — помоли Болд.

— Стотина метра на изток от нещо, дето се казва Североизточен Стотълмейер Роуд. Намира се в северния край на индианския резерват. — Ла Моя извади официалния пътен атлас на Управлението от жабката, където полицаите бяха задължени да го държат под ръка, и започна бързо да прелиства страниците. — Знаеш ли какво, сержант?

— Няма го там.

— Точно тъй — отговори Ла Моя.

— Дежурният диспечер — почти в един глас казаха двамата.

— Искаш ли да се хванем на бас, че могат да ни открият оттам? — Във всяка кола на Управлението вече имаше инсталиран предавател, свързан към Системата за глобално позициониране, което даваше възможност на компютрите в диспечерския отдел да следят местонахождението им. На патрулните коли, в които имаше подвижни терминали за данни, същата тази технология позволяваше на полицаите да следят определеното местонахождение на колите върху специална карта и да следват указанията за най-краткия маршрут, подадени от компютъра, който вземаше под внимание докладите за задръствания по пътя. Необозначената кола на Болд не беше оборудвана с терминал за данни, но имаше предавател в багажника.