Ридли Пиърсън - Клопка

Дафни за първи път издаде звук, който прозвуча така, сякаш идваше от човек без език. Нямаше представа къде се намираха. Предположи, че бяха в или някъде близо до индианския резерват в Порт Медисън, защото беше тъмно като в рог и само някъде в далечината, на много мили от тях, слабо проблясваха оцветени в кехлибареножълто облаци. Пътят беше застлан с чакъл и разкалян. Макар че се намираха в някаква просека — бяха заобиколени от високи гигантски кедри, папрат и гъста растителност. Някъде наблизо се чуваше ромон на поток или река. Ако успееше да избяга и да стигне до водата, можеше да я преплува, да се прехвърли по някакъв начин на другия бряг и тогава той трудно щеше да я открие. Можеше да се покатери на някое дърво и да се скрие. Да изчака изгрева на слънцето. Дафни се вкопчи в тези положителни мисли въпреки предстоящото си убийство. Знаеше ли той достатъчно, за да обвини и нея за смъртта на брат си? На пръв поглед изглеждаше, че Флек обяснява защо се кани да я убие, макар психологът да знаеше, че ако той имаше такова намерение, вече щеше да го е направил. Или беше обзет от съмнения, или имаше нещо друго на ум. Тя отново се опита да заговори. Парцалът имаше вкус на бензин.

— Когато проговориш — заяви той, — ще ми кажеш неговия телефонен номер. Не искам да слушам нищо друго от теб, нито думичка повече. Само телефонния номер. На тоз лейтенант Луис Болд, дето зарад него пречукаха Дейви. И номера на пейджъра му ще свърши работа. Ама никакъв служебен номер. Никакъв обикновен телефон. Ще го набера веднъж. Само веднъж. Включваш ли? Ако се издъниш, сърди се на себе си. Може да те изчукам. Може да те удуша тъй както си седиш тук — мокра и мръсна. А можеш да си заминеш насинена, душицо. Насинена, не изчукана и пречукана. От туй по-лошо няма накъде.

Тя опита отново. Сумтене и пъшкане, на което той не обърна никакво внимание. Звукът беше погълнат от неспирния дъжд.

— Туй, дето ти казвам, е много важно — продължи Флек. — Само телефонния номер на тоз тип. И край. После пак ще ти вържа устата. Сега, ако искаш, кимни да видя, че си разбрала. Само думичка да кажеш, освен телефонния номер, ще ти изкъртя зъбите с дръжката на пищова и ще си платиш. Божичко, как само ще си платиш! Е, какво ще кажеш? Ще кимнеш ли?

— Слушай! — властно прозвуча непознат мъжки глас по клетъчния телефон на Болд. Той очакваше доклад от Гейнис. Фериботът беше намалил ход и бавно приближаваше към малкото, но добре осветено пристанище на Уинслоу. — Значка номер шест-пет-шест-четири. На твоя партньор Матюс. Нали?

— Аз съм лейтенант. Нямам партньор. Кой се обажда? — отговори Болд. Вече беше успял да привлече вниманието на Ла Моя. Той посочи към телефона, а после обратно към потъналия в мрак Пъджет Саунд, към града и сержантът разбра мисълта му. Той извади собствения си телефон и набра номера на Гейнис. Болд закри отвора на слушалката и прошепна: — Може да е телефонът на Дафи, може и да е неговият.

— Разбрах — каза Ла Моя.

Гласът на Флек отново прозвуча в слушалката.

— Държа значката й в ръката си, иначе нямаше да знам номера. Така ли е? Дори едно тъпо ченге може да вдене. Ако искаш да си я получиш жива, ела сам си я вземи. Това е. И повярвай ми, ще разбера дали си сам или не. Ако не си, няма да я получиш. Втора възможност няма да имаш. Някой ловец ще я намери след една-две години.

Болд бързо прибра антената на телефона, отдалечи го от устата си и каза:

— Връзката е лоша… не ви чувам. Почакайте… — Той прекъсна разговора.

Докато Болд все още се взираше в телефона и обмисляше какво да прави, Ла Моя, който се беше свързал с Гейнис, попита:

— Какво става?

— Затворих му телефона, преди да успее да ми каже къде да отида.

— Какво си направил? — изсъска Ла Моя през зъби, достатъчно високо, за да привлече вниманието на околните.

Фериботът едва доловимо се удари в кея и уморените пътници се отправиха към изходите.

— Озбърн иска петнайсет минути, за да определи откъде е извършено обаждането. Опитвам се да спечеля малко време на Дафни.

— Или да я убиеш.

— Знам много добре какъв е залогът, Джон.

— Господи, сержант, не знам какво да мисля.

— Кажи на Гейнис, че Озбърн трябва да изключи всички кули наоколо или поне да симулира претоварване на мрежата по моята линия. Претоварена мрежа — не заета линия — натъртено повтори той. — Не искам Флек да си помисли, че му въртя номера. Искам да си помисли, че системата е виновна. — В този момент телефонът му иззвъня и той гневно изгледа Ла Моя. — Веднага, Джон! Веднага!