Ридли Пиърсън - Първата жертва

— Ами ако вашият „източник“ всъщност е виновникът за изчезването? Помислихте ли за това? — Той добави: — Слушайте, госпожо Макнийл, аз виждам някои неща, които дори в качеството си на репортер вие не можете. Моята работа е да я намеря възможно най-бързо. Нужно ми е всяко парченце информация, всеки вид помощ, който успея да получа.

Стиви сложи една папка на бюрото.

— Снимки, произход, мостри от почерка й. Намерете сестра ми, дявол да го вземе, защото ви предупреждавам: вашата некомпетентност ще е в центъра на следващата ми история. — С тези думи тя стана и излезе. По един или друг начин, тя щеше да ги накара да й помогнат.

Петък, 21 август

4 дни от изчезването

Телефонът звънна един час преди съмване, когато цялото домочадие, включително и самият Лу Болд все още дълбоко спяха.

С две деца в къщата домът на семейство Болд приличаше ту на зоологическа градина, ту на фабрика за играчки. Подът и всички рафтове бяха отрупани с плюшени животни, части от конструктори Лего, кукли и други играчки. Лиз обикновено си лягаше незабавно след децата. Щом си легнеше, започваше да чете Библията или някаква книга, която наричаше свой учебник. В това виждаше своето „задължение“. Тя вече не наричаше липомата си по име, а винаги я споменаваше като своето „предизвикателство“ и разчиташе, че бидейки създание на Господа, ще намери своето опрощение. Болд не беше сигурен какво точно мисли за всичко това, но си държеше устата затворена. Защото, независимо от причината, Лиз изглеждаше по-добре, временно или за постоянно, никой не знаеше, въпреки че самата Лиз бе твърдо убедена, че е второто. А както всяко ченге знае, безсмислено е да атакуваш Сити Хол. За сега той смяташе продължителното й подобрение за успех.

Болд с пресипнал глас вдигна телефона до леглото и продължи разговора в кухнята, за да не притеснява Лиз. От другата страна на телефона диспечерът му съобщи за удавник, намерен с лице надолу в канала на миля от охраняемия воден път, в който се трудеха рибари от пет нации. Жертвата бил Ло Уан Чанг, бившият капитан на „Визаж“.

Десет минути след като затвори телефона, Болд вече беше в своя шевролет на път към местопрестъплението.

Болд пристигна преди смарагдовозеления микробус на съдебната медицина, с който транспортираха труповете. Преди да излезе от колата си наля още чай в пластмасовата чаша, после се присъедини към двамата униформени патрулни офицери. Те първи бяха реагирали на повикването и съвсем правилно бяха заградили периметъра на местопрестъплението, за да запазят всичко както си е. Небето вече изсветля. Около пристанището, където беше намерен трупът, имаше десетина бара и стаи под наем на час. Това беше район с порутени от морето вълноломи, чиито върхове бяха оцапани в бяло от чайките, а въздухът бе наситен с миризмата на водорасли, бензин и изгорелите газове. Патрулната кола бе оставена със запалени фарове, които осветяваха грозната гледка на мокро тяло, проснато на вехтия, изпотрошен кей.

— Онзи големият тип там е намерил тялото, когато отивал към лодката си. Казва, че е бил с лице надолу, точно тук — поясни патрулният и направи няколко крачки, за да посочи мястото между кея и корпуса на лодката. — Като се има предвид как му е ударена главата отстрани, сигурно се е подхлъзнал. Тук има малко размазана кръв.

Определено корпусът на дървената рибарска лодка бе изцапан с около половин метър нещо тъмнокафяво.

— Би могло да е така — съгласи се Болд, който не искаше да приема смъртта като нещастен случай, нито пък като съвпадение. Ако капитанът бе проговорил, ако бе се разбрал с Болд или Кугли, ако се бе опитал да накисне някой друг за контейнера и смъртта на имигрантите, тогава безброй хора щяха да искат да умре. Болд се чудеше дали собствената му прямота при разпитите на кораба не е довела до убийството на капитана.

— В багажника си имам „Полароид“. Ако искаш да си полезен, вземи да направиш няколко снимки — каза Болд на патрулния и му подаде ключовете за колата. — Разтърсете се из околността. Вижте дали не можете да намерите някой свидетел.

— Че хората тук говорят ли? — саркастично попита младото офицерче.

— Върши си работата! — сряза го Болд.

Проблемът не беше чак толкова в трупа, нито че са загубили възможен свидетел, а в решението, което стои зад смъртта, в бързината, с която някой е реагирал. Болд разбра, че тези хора са поне една крачка преди него, че знаят намеренията му. Освен собствения му екип и Имиграционните служби, само Мама Лу знаеше за плановете му да разговаря с капитана на кораба. От друга страна, който и да го е наел да транспортира контейнера, би могъл да предвиди неизбежността да го разпитат, и може да е действал така не само за да предотврати разпита, но и да сигнализира на другите капитани да си държат устите затворени.