Ридли Пиърсън - Първата жертва

— Твоите хора ли изпуснаха контейнера?

— Ние хора? Няма начин! Другите от шлепа. Капитанът на буксира има мозък на бебе. Не може задържи контейнера. Тяхна кула, не наша! Те изпуснаха този край, не ние!

— Техният кран ли? — попита Болд. — Това ли имаш предвид под кула? — Той демонстрира с жестове, но най-накрая все пак му се наложи да рисува с химикалката.

Матросът оживено закима:

— Кран на шлепа.

— Да, разбира се. — Болд се зачуди колко ли комбинации от кранове и шлепове са виждали тези хора. Той видя една малка възможност за разследване. — Нещо с крана ли е станало?

— Не толкова вина на крана. Вълните твърде големи. Двата капитана глупаци да опитват. Но ние опитахме.

— Кранът ли изпусна контейнера?

— Не. Не. Не кранът. Въжета се скъсали. — Той направи с ръцете си движение, сякаш че прави глинена топка. — Контейнер се изплъзва, пада във водата.

— А капитанът опита ли се да го върне?

Матросът не отговори. Гледаше с отсъстващ поглед.

— Не се ли е опитал поне? — учуди се Болд.

Младежът стоически се държеше. Никакви отговори.

— Тръгвай! — заповяда му Болд.

Младежът явно бе стъписан от освобождението.

— Тръгвай! — повтори Болд, — преди да съм си променил решението.

Младежът бързо излезе от стаята, дръпна след себе си стоманената врата, която щракна като тези в затворите.

Болд знаеше от предишни свои разговори с пристанищните власти, че това разследване вече е станало въпрос не само на юрисдикция, но дали всяко престъпление може да бъде доказано: митническата декларация на кораба очевидно не включваше изгубения контейнер и определено не описваше хората в него като човешки товар. Дори да се докажеше, че „Визаж“ е транспортирал контейнера, капитанът щеше да заяви, че никога не е знаел за съдържанието му. Корабите винаги носят стотици контейнери, стотици тайни и обикновено става така, че съдържанието им се описва по списък, но не се проверява нито от капитана, нито от екипажа. На митницата се преглеждат по-малко от десет процента от всички пристигащи контейнери. При всички положения, дори след като получи потвърждение, че контейнерът е бил на борда на „Визаж“, Болд трябваше да намери митническата му декларация. Ако съществуваше някакъв документ за контейнера, там щеше да пише и името на собственика.

Времето, както разбра Болд, остана най-доброто му оръжие. Ако ги заплаши със забавяне и по този начин отсрочи заминаването на кораба, може би щеше да принуди капитана да сътрудничи. Имиграционните служби му бяха като гръб, защото можеха да задържат всеки кораб, замесен в транспортирането на имигранти. Правеха го редовно.

Събра си нещата и прати да извикат Ла Моя. Времето беше всичко.

Болд се опита да обясни проблема на Талмъдж, но той прехвърли цялата отговорност и самото обаждане на заместник-директора Брайън Кугли. Болд трябваше да започне обясненията си отново. Изглежда, Брайън Кугли, който отговаряше за бойните операции, разследванията и съденето на нелегални имигранти, имаше много повече директен опит по задържането на плавателни съдове, което Болд се надяваше да стане и този път.

— Значи искате да си побъбрите с капитана — обобщи Брайън Кугли, — и за това сте съгласни играта да загрубее.

— Вие имате властта да задържите и дори да конфискувате кораба. Правили сте го и преди.

— Правим го през цялото време, но за целта ни трябва все още димящ пистолет.

— А какво ще кажете за свидетелство от страна на член от екипажа?

— Добре, но пак не е кой знае какво. Винаги се намира по нещо, заради което екипажът да го е яд на капитана. Нещо друго?

— Бихте могли да го заплашите със задържане — подкани го Болд.

— Естествено, че мога — съгласи се Брайън Кугли.

— И?

— Капитанът може и да е достатъчно тъп, за да се хване.

— Но вие не смятате така, нали?

— Вижте, можем да сме по-убедителни, ако вие, момчета, го хванете в нарушение. На нас това не ни е в правомощията. Някои от тях играят хазарт, други ходят по курви, някои пият. Ако това момче има някакви криминални прояви, тогава няма какво да се бавим. Международните закони са доста лепкави. — Той помълча от своя край на линията и когато Болд така и не отвърна, Брайън Кугли каза: — Вижте, много пъти сме сключвали сделки със задържаните: те проговарят, а ние им отпускаме малко юздите, но по този начин става толкова бавно, такова губене на време е, че се отказахме. Сега само ги отпращаме да си ходят вкъщи. Връщаме ги на изпращача. Има прекалено много протекции, прекалено много усложнения в международния закон.