Ридли Пиърсън - Първата жертва

Болд си припомни историята на Ла Моя за детектива, който бил пенсиониран по некадърност, след като се занимавал с нелегални имигранти. Тия хора явно не се шегуват. Достатъчен му бе само един поглед към подпухналото лице на капитана, за да си го припомни. Той си помисли за Сара, Майлс и Лиз. Кой знае, може би този случай не си струваше риска. Може би това беше другата цел на убийството. Може би в него Болд трябваше да види себе си, хвърлен на кея.

Съдебната медицина, развивана от Отдела по научна идентификация, бе оформила процедурата по огледа така, че да се събират педантично доказателства, включително снимки и видеоматериали, както и да се запазва цялата среда около трупа. Особено ако се комбинира с внимателно документиране, огледът на местопрестъплението можеше да отнеме два до три часа.

В началото на третия час Болд разбра, че целият екипаж на „Визаж“ е бил заварен да спи в каютите на кораба и е бил задържан от бреговата охрана за разпит. Болд предполагаше, че ще си поддържат перфектни алибита един на друг, но Ла Моя въпреки това щеше да ги разпита. Ако някой може да накара всекиго да проговори, то това е Джон.

Към седем часа сутринта местните кабелни телевизии пратиха снимачни екипи. Те се присъединиха към десетина други репортери и към любопитните, които населяват всяко място на престъпление. Цяла зоологическа градина. Масово мероприятие. Политически кошмар, ако репортерите се сетят да направят връзката с контейнера и подемат песента, че полицията е изгубила контрол над организираната престъпност. Болд щеше да слуша за това дни наред.

Отзад се обади един глас, който сякаш четеше мислите му.

— Не знам за вас, но за нас това ще е кошмар по отношение на връзки с обществеността.

Болд се обърна и се здрависа с Брайън Кугли.

— Веднъж да го свържат с „Визаж“ и край — каза Болд. — Екипажът вече е прибран.

— Чух — каза Кугли, за да даде на Болд да разбере, че има някои внушителни връзки. Ла Моя бе арестувал екипажа почти тайно. — Това е едно от нещата, за които исках да говоря с теб. Ние имаме преводачи, мисля, че можем да си поделим работата. Бихме могли да ви ги отстъпим за малко, ако и вие ни преотстъпите задържаните.

— Ние нямаме проблеми — каза Болд, отказвайки и двете предложения.

— Може и аз да съм виновен — каза Кугли, като остави коментара да увисне във въздуха. — Говорих си с него точно както вие ми казахте. Може би това е било фаталното обаждане.

Този човек го изстреля, сякаш го бе репетирал предварително, което подразни Болд. Истината беше, че Кугли дразни Болд. Федералните винаги преследват някакви тайни цели.

— Може би щеше да ни даде някакво име — каза Кугли, поглеждайки надолу към черния чувал с трупа.

— Мама Лу?

— Преди пет години, може би. Но сега? Не ми се вярва, не. Не че тя няма сериозно влияние. Разбира се, че има. Но контрол… съмнявам се. Наблюдавахме я внимателно две, може би три години. Вашите момчета също, тези от ОП. — Той имаше предвид отдел „Организирана престъпност“. — Телефонни подслушвания, разговори, подмолна работа. Познаваме я вече и в червата. Два пъти я изпробвахме с капани, и двата се провалихме. Все още попоглеждаме в нейната посока, но не много често. Освен това си е намерила доста сериозни приятели в града.

— Уважавам я за това.

— Внимавай.

— Всички казват така — вметна Болд.

— Ще ми направиш ли една услуга? След като си свършите работата с екипажа, дай ми ги за едно кръгче. Може да имаме късмет.

Това беше компромис, който Болд би могъл да понесе.

Двамата си стиснаха ръцете.

Кугли избегна медиите като сръчно мина под полицейската лента, затича се бързо към колата си и потегли, докато журналистите го усетят.

Болд използва това разсейване и заповяда да пренесат чувала с трупа в микробуса. Ако смъртта на капитана целеше някакво предупреждение, то беше много просто: всички замесени ще умрат.

Той се надяваше да не е в списъка.

Двайсет и четири часа след като съобщи за изчезването на Мелиса, Стиви реши да поеме нещата в свои ръце. Реши да се върне в апартамента на Мелиса и да потърси по-внимателно.

В събота вечерта площад Пайъниър гъмжеше от колежанчета, туристи, просяци и полиция. Човек можеше да купи всичко, от бира до персийски килим. Стиви подмина с 325-ката си още няколко пресечки и я остави на паркинга. По време на кратката разходка до площада, тя си позволи да се зачуди защо ли Мелиса е избрала това шумно, пренаселено, пълно с туристи място да живее. Бяха толкова различни една от друга и в същото време толкова близки. За Стиви всяка крачка по улицата означаваше опасност от среща със зрителите й — непознати, които искат автографи и които настояват за срещи. Мразеше тази част от работата си.