Ридли Пиърсън - Първата жертва

Трийсетте минути ядове не останаха без последствия: търпението на Болд стана крехко, а нервите — обтегнати. Първите двама от екипажа не говореха изобщо английски и отговаряха на Болд на някакъв език, който звучеше като балкански. Третият, записан като матрос, младеж с набола брада и черни очи, в които се четеше страх, влезе неспокойно и също като другите заговори на същия чужд език.

— Английски — заповяда Болд, знаейки, че поне някой на този кораб трябва да го говори, тъй като това е международен език в морето и е задължително изискване на бреговата охрана.

Младият матрос отново поклати глава и забърбори нещо на родния си език.

Погледът на Болд попадна на стелажа с видеокасетите — всички бяха на английски — включително и записите на финалните срещи на победителите на американски футбол „Супер Боул“ и на титулните игри на Ен Би Ей. Той каза на матроса:

— Майкъл Джордан! Ето това е играч! — направи пауза, — и все пак Сийн Кемп стреля по-добре.

— Няма начин! — възрази младежът.

Болд дори не премигна, а само каза:

— Кемп стреля, а Джордан го изпусна.

— Той най-добър играч… — Момчето се усети, когато Болд не си сдържа усмивката.

— Знаеш ли, че отказът да се сътрудничи на полицията се смята за престъпление тук? Можех вече да съм те заключил.

Очите на момчето се разшириха и той поклати глава, сякаш нищо не разбираше.

— Да не мислиш, че ще кажа на останалите? Това ли е? Да не мислиш, че ще им кажа нещо? Че каква полза имам аз да излагам на опасност един възможен свидетел?

— Аз свидетелства нищо — отвърна младежът.

— Ти си матрос. Така пише тук. Прекарал си последните три седмици на палубата. Хонконг. Хаваи. Три седмици с този контейнер. Знаеш за кой говоря.

Горната устна на момчето потрепери, когато той каза:

— Пътуване отне повече от очаквано. Бурята.

Сега на Болд му се изясни откъде идваше това недохранване и обезводняване.

— Колко повече от очакваното?

— Нормално десет дни, този път — двойно.

— А хората в контейнера?

Момчето поклати глава.

— Мога да те задържа тук, в Сиатъл. Корабът ще потегли без теб.

— Ние хората нищо не може направихме. Той беше захлупен.

— Заключен?

— Да, заключен.

— Но ти не ги ли чуваше?

Младежът подозрително го погледна и отново даде познатия отговор с поклащане на глава.

— Имаме закони за лъжа пред полицията.

— Ние чухме ги. Беше лошо, всички плачат. Заключено — призна той. Прекръсти се.

— Ами храна? Не ги ли хранехте?

Младежът отново отрицателно поклати глава.

— Вода?

Същата реакция.

— Но вие ги чувахте! — притискаше го Болд, припомняйки си пронизителния рев и вой. — И нищо ли не направихте?

Матросът го погледна изпод силно сключените си вежди, още по-изразителни от обръснатата му коса. Той измънка:

— Капитана.

— Да — рече Болд, хващайки се за това, — капитанът.

Капитанът, който без съмнение бе взел подкуп, капитанът, който имаше връзките да уреди трансфера, всемогъщият капитан.

— Платили са ви повече заради този контейнер.

Момчето се ядоса.

— Колко пъти си го правил досега?

— Не, не и аз. Другите, да. Не и аз. Това ми е първото пътуване с „Визаж“.

— Без храна, без вода. — Болд се поколеба. — Умрели са хора. Трима души са умрели. Разбираш ли?

Леко кимване, първото му утвърдително кимване.

— Убийство. Разбираш ли какво значи „убийство“?

Паника в очите. Устни, влажни от нервния език. Едва забележимо кимване.

— Арестувам те — каза Болд.

— Не! — извика момчето.

— Капитанът…? — предположи Болд.

Колебание в очите. Напрежение в гръбнака. После отпуснати рамене на капитулация. Младежът измънка:

— Капитанът не дава отвори контейнер. Той казва „Море прави трикове с ушите“.

— Това са кървави пари — каза Болд. — Разбираш ли?

Кимване.

— Затвор — каза Болд.

Кимване.

— Капитанът, той не говори с вас.

— Ще я видим тая работа.

— Той няма говори. Не. А аз? Аз не говори против него. Затвор? — Той сви рамене. — По-добре, отколкото да говориш срещу този капитан.

Болд си представи един екипаж, който бе „изгубен в морето“. Представи си телата им, изчезващи в тъмнината, и една ръка сред вълните, протегната за помощ. Екипаж, предан на капитана си заради по-високото заплащане на труда им, а също и от страх. Мълчалив капитан. Болд се чувстваше като пред каменна стена.

— Кажи ми нещо за трансфера по време на бурята. Нещо се е объркало. Кажи ми за това.

— Лошо море.