Ридли Пиърсън - Първата жертва

Но все още не беше направила история. Искаше интервю пред камера с някои от имигрантите, снимки от нечовешките условия на живот, които със сигурност щеше да открие с малко повече ровене. Тя бе журналист, не само оператор. А този момент бе решаващ за кариерата й.

Затова тя тръгна, като предвидливо махна лентата и я скри добре, така че никой да не я намери, преди тя да успее да се върне и да си я вземе. Чак тогава пак тръгна напред по висящата пътека, която се точеше над цялото помещение. Накрая Мелиса влезе в тъмен коридор, който премина в железни стълби, слизащи надолу към шума на течаща вода. Пипнешком стигна до една желязна врата, чиято дръжка беше махната, за да се държат в капан обитателите от другата страна. Но когато погледна през дупката, образувала се при липсата на съответната железария, тя разбра и другото й предназначение — да дава на пазачите възможност да надничат в банята.

Мелиса преброи всичко пет жени, голи и обръснати по цялото тяло. Помещението явно някога се е използвало за склад. Нямаше нито чешми, нито канали, само един градински маркуч и пластмасови разпръсквачки, закачени по тръбите. Жените, по-скоро момичетата, се бяха скупчили една в друга, треперещи под студената водна струя, тихият им шепот на чужд език почти не се чуваше. Мелиса се наклони на една страна и забеляза, че има още една шеста жена, която вардеше останалите. Вратата откъм страната на Мелиса бе залостена с два огромни болта. С око, прилепнало към дупката, Мелиса чакаше шанса си да влезе. Благодарение на китайския си можеше да интервюира тези жени. Изведнъж й хрумна една още по-смела мисъл. Какво ще стане, ако се превърне в една от тях? Ако живее с тях? Ако работи с тях? Какво ще стане, ако прекара един цял ден и една нощ с тях? Кой би забелязал още една китайка сред стотиците други? Тя се усмихна доволно. Вниманието й вече не беше съсредоточено върху жените, а сапуна и розовата самобръсначка, която се поклащаше точно срещу нея, както и на мисълта какво точно трябва да се направи.

Вторник, 18 август

1 ден от изчезването

В полунощ Стиви Макнийл започна да се притеснява. Самата тя беше нощна птица и за нея не беше необичайно да си ляга много след започването на новия ден, когато си свърши всичко и се приспи с четене. Но Мелиса, напротив, бе ранно пиле и затова винаги си лягаше рано, освен в най-редките случаи. Мелиса не се обади предишната вечер, както беше обещала. Не вдигаше нито в апартамента, нито клетъчния телефон. Това накара Стиви да смята, че е навън, на наблюдение, самата мисъл за което я притесни и разтревожи.

Тя се самообвиняваше за това мълчание на Мелиса, смяташе, че то се дължи на собственото й шефско поведение при срещата с финансовия инспектор. Всъщност при положение, че двете жени се познаваха толкова добре, Мелиса спокойно би могла да възприеме това поведение като сигнал да се оттегли. Още повече, че през последните три години Стиви непрекъснато подтикваше „малката си сестричка“ да приеме предложението за работа, което тя й бе уредила в телевизията, да приеме една редовна заплата вместо да се измъчва с криво разбраната си гордост и неплатени сметки на свободно практикуваща журналистка. Но Мелиса бе отказала протегнатата ръка отчасти, защото предложението идваше от Стиви, а отчасти защото не искаше да прави компромис с работата си и да се погубва с някакви безсмислени материали, поръчани от редактор, който само се чуди как да си запълни времето между рекламите. Стиви тайничко се възхищаваше от благородството на Мелиса, защото тя самата много бързо бе направила компромис с кариерата си, с това, че не се гнусеше от никаква работа, която й предложат.

В един след полунощ Стиви отново се обади и на двата номера, като сега вече нервно се разхождаше. Част от вродената гордост на Мелиса бе професионалната й потайност. През цялата седмица, откакто финансовият ревизор пусна информацията за ОМПС-то, Стиви на практика знаеше само това, че Мелиса наблюдава Гуен Клайн. Освен това и известното количество финансова информация, която бяха събрали за двойката, тя нямаше нищо друго, което да й подскаже нещо в случай на нужда.

Най-накрая Стиви заспа изтощена от притеснение. Щом се събуди, още от леглото звънна на Мелиса. Отговорът бе само ужасният сигнал, означаващ, че никой не вдига. Тя пропусна Нордик Трак, забрави за мързеливия си навик да преглежда четири сутрешни вестника и аудио бюлетина на Си Ен Ен и се запъти направо към апартамента на Мелиса на площад Пайъниър. Договорът за наем на този апартамент бе наполовина на нейно име, затова тя имаше резервен комплект ключове, сега топли в ръката й.